Магията на „Одаята“

Предучилищната възраст е подходящото време за формиране на интерес и приобщаване на децата към българските народни обичаи и традиции и към българското народно творчество, а чрез тях и възпитаване на чувство на любов и привързаност към семейство, роден дом и Родина. Статията представя възможностите на учителя да научи децата в условията на детската градина да възприемат народното творчество и да го ценят, като събуди и поддържа у тях интерес към всички дейности, свързани с него – слушане, разказване и драматизиране на народни приказки, заучаване на пословици, поговорки и гатанки, слушане на народна музика, изпълняване на народни танци и хора, претворяване и участие в български обичаи.

Всичко започна с една детска рисунка. Дадох на децата задача да оцветят стомна. Преди това ги попитах дали знаят какво е това. Отговориха ми: „да, ваза“, „кана“. Тогава си дадох сметка колко малко знаят съвременните деца за старинните предмети, които са употребявали нашите баби и дядовци. Имах късмета да израсна с баба, която много уважаваше българските традиции и обичаи и постоянно ми разказваше интересни за мен неща за „едно време“, както тя го наричаше.Самата тя пазеше спомени и предмети, с които все още си служеше в детството ми. От малка знаех какво е разбой (стан за тъкане на пътеки), чекрък и вретено (за предене на вълна), менци (за вода), бучка (за разбиване на масло) и какво ли още не. А всички тези предмети и досега красят битовия кът у дома. С разбоя (наричан от мен „разбойник“) баба тъчеше пъстри черги и килимчета, с които подредих битов кът у дома, понеже реших, че такава красота не бива да стои затворена за хорските очи. Намерих приложение и на плетените на една кука покривчици, пердета и покривала за легла – толкова много и толкова красиви, сякаш не са излезли от човешка ръка. Тях баба плетеше в зимните вечери. Както и безброй многото вълнени жилетки и чорапи, които до ден днешен търсим у дома, ако ни е студено. Обичах да намотавам кълбото с прежда, която баба мотаеше с мотовилката, и да я слушам как си спомня за отминалите дни. Разказваше с такова увлечение, че забравях кое време е. Сигурно това така се е запечатало в детското ми съзнание, че и до днес обичам всичко, което е от стари времена – традиции, обичаи, народни хора и носии, предмети, които носят духа на „едно време“. Това пази корените ни живи и знам, че каквито и моди да се появят, в моя дом винаги ще се тачат българските традиции и обичаи, макар и пречупени през призмата на съвременността.
Като неизчерпаем източник на добродетели българският фолклор учи на уважение към възрастните, на любов към всичко родно, на честност и трудолюбие. Кара ни да се гордеем, че сме българи. За да изпитват тази гордост и малките деца, е необходимо да разширим работата си в тази посока. Да научим децата да възприемат народното творчество и да го ценят, като събудим и поддържаме у тях интерес към всички дейности, свързани с него – слушане, разказване и драматизиране на народни приказки, заучаване на пословици, поговорки и гатанки, слушане на народна музика, изпълняване на народни танци и хора, претворяване и участие в български обичаи. Всички те носят много поука и възпитателно въздействие. Утвърждават и съдействат за цялостното развитие на детската личност. Водят подрастващите в посока към добро и пораждат чувство за национална принадлежност. Когато се прави в подходяща обстановка, това спомага за още по-истинското въздействие на българския фолклор върху децата от предучилищна възраст.