Магията на „Одаята“

Както споделих в началото, случката с рисунката ме наведе на мисли за това, как поколение след поколение се отдалечаваме от миналото си и че ако не искаме да загубим корените си, трябва да работим повече в тази посока с малките деца. Реших, че не е достатъчно само да съблюдаваме задължителните регламентирани ситуации по образователно направление „Социален свят“, а да разширим познанията на децата за бита на прабабите и прадядовците им. Ето защо инициирах създаването на битова стая в детската градина, която нарекох „Одаята“. Открихме я официално на 18 февруари 2015 г. От години в нашата детска градина има битов кът, който по стечение на обстоятелства менеше местата си много пъти. Сега вече с помощта на родителски дарения и наш вътрешен проект се получи самобитна стая, с много интересна старинна визия. Битовите предмети, събирани с години, намериха най-сетне своето място. Тъй като е същевременно и кабинет по приложни изкуства, тя стана любимо място за децата от детската градина. Когато за първи път заведох там децата от моята група „Калинки“, те бяха силно впечатлени от обстановката, различна от тази, с която са свикнали. Оглеждаха се любопитно и плахо попипваха непознатите за тях предмети. Сега вече често посещават тази стая. Познават предназначението на повечето предмети в нея. Видяха истинска стомна и вече знаят за какво служи. „Одаята“ се оказа едно хубаво българско кътче, в което децата да се учат на родолюбие. Подходящо място е за четене и разказване на български народни приказки, пословици и поговорки; за правене на мартеници и сурвачки, за боядисване на великденски яйца, докато слушаме българска народна музика; или пък просто да поседим и да се радваме на българските народни носии, които греят с пъстрите си шарки, да си представим истински огън в огнището и бъдника за Бъдни вечер. Когато са в тази стая, децата са различни – притихнали и заинтересовани, погълнати от това, което виждат и чуват. Получаваме и подкрепата на родители, които също уважават българското, носят предмети за „Одаята“ и споделят задоволство от това, което правим за децата им. Стараем се да обогатяваме материалната база в битовата стая и колкото повече я кичим – по-красива става. На етажерките стоят писани стомни и чинии, от стената греят с ярки цветове народните носии и пана, на пода са пъстрите черги, а огнището сякаш чака да бъде запалено с подредените съчки.
Най-ранната детска възраст е времето, подходящо за формирането на интерес и приобщаването на децата към българските народни обичаи и традиции и към българското народно творчество, а чрез тях и възпитаването на чувство на любов и привързаност към семейство, роден дом и Родина. „Одаята“ е наш верен помощник в преследването на тези цели. Оказва се твърде удобно да има такова помещение, което да предоставя щедро възможности за допир на децата до съкровищницата на народните традиции. Подготовката за зимните (коледни и новогодишни) и пролетните (Баба Марта, Лазаровден, Цветница, Великден) празници преминава задължително през „Одаята“. Използват се всички налични предмети от битовата стая – менчета, стомни, черги, плетени покривки, народни носии… В реална обстановка децата научават, че Бъдни вечер, Коледа, Нова година, Баба Марта, Лазаровден, Цветница и Великден са едни от най-хубавите битови празници, които създават тържественост и изграждат здрава връзка в семейството чрез традициите, които претворяват. Дейностите, съпътстващи тези празници, носят на децата голям заряд от радостни емоции и обогатяват техния социален опит. Съвременните деца не познават достатъчно народните обичаи и традиции. В сътрудничество с родителите се стараем да събуждаме интерес и да реализираме приемственост между поколенията, за да могат децата да продължат да уважават българското културно наследство. Това, което детето възприема и преживява в детската си възраст, оставя трайни следи и играе голяма роля за формирането на неговата личност. Красотата на българските празници се разкрива пред детския поглед и предизвиква желание за участие заради всички интересни и съпътстващи празника обичаи и традиции. Богатата символика на българския фолклор въздейства образно върху душевния мир на подрастващите. Помага им да разберат нравствените и естетическите идеали на предците ни, да усетят силата и красотата на родното.