Правата на детето – важна част от обучението по гражданско образование в часовете по роден край в 1. клас

Преподаването и овладяването на необходимите знания за правата на детето са важна част от гражданското образование. В настоящото изложение се споделя опит за една по-различна организация на учебната дейност при преподаване на правата на детето в часовете по роден край в 1. клас. Идеята е малките ученици по интересен и действен начин да се запознаят със своите права, да разширят социалния си опит и да формират социални умения. Представена е практическа работа чрез уроци, базирани на ситуационно обучение, групова работа, образователен театър, като се отчитат възрастовите особености на първокласниците. Обучението е необходимо да бъде ориентирано към създаване на възможности детето да се възприема като активен участник и бъдещ възрастен, на когото предстои да защитава правата на децата.

Човечеството дължи на децата най-доброто, което може да даде…
(Декларация за правата на детето)

Възрастова особеност на 6–7-годишните деца е динамичността на развитието им при постъпване в училище. Малкият ученик е поставен в ситуация, когато за пръв път излиза на социалната сцена и си взаимодейства не само със своето семейство, но и със свои връстници и други възрастни. Основна дейност за него става учебният труд. Ежедневно първокласниците разширяват и обогатяват социалния си опит. При новата организация на времето на детето, новите контакти със съученици и учители, то заживява в свят с много нови неща. Налага му се да се приучи да съгласува индивидуални цели с колективни интереси и групови правила. За това съгласуване на детето са необходими не само личностни качества, но и социален опит, за чието придобиване голяма помощ оказва учителят, както и всеки възрастен, съпричастен към социализацията на детето.
При постъпването в 1. клас се установяват и различен, нов тип взаимоотношения с възрастните. От съвместната дейност в предучилищната възраст малките ученици преминават към самостоятелна дейност и избор на приемливо поведение. На този етап това все още е относително, защото действията и постъпките им са силно повлияни от поведението на възрастните от техния социален кръг – семейството. Но в 1. клас „децата започват да пишат приказката на съвместния си живот с другите, извън малкия свят на семейството“ (Арабаджиева, 2009).
За педагогическия процес в 1. клас е особено характерно противоречието, изразено в стремеж на детето към самостоятелност, от една страна, и подражателно поведение, от друга. То се явява движеща сила с голяма развиваща стойност, подпомагаща „социалното раждане“ на детето. Ако още в 1. клас и по време на целия период на обучение в начален етап социалните умения се овладеят добре, това би способствало и успешното обучение в следващите етапи на образованието.
Обучението по роден край в 1. клас – в интегративна връзка с другите изучавани предмети – дава отлична възможност за изграждане на социалните умения на учениците. Умения, които гарантират активна позиция в общуването, успешно разрешаване на лични и групови проблеми, както и изследване на детската личност и заобикалящия свят. Свят, в който детето не е само пасивен слушател и наблюдател, а и активен участник. Но за да бъдат малките ученици активни, е необходимо да получат и усвоят своите първи знания и умения по гражданско образование. Не на последно място – да бъдат информирани, че като възрастните имат права. Необходимо е не само да получат информация, а посредством подходящи за възрастта им практически методи и техники на преподаване да научат своите права.