А децата, които са с увреждания? Като отчитам факта, че 7-годишните ученици са малки, с недостатъчен социален опит, използвам елементи от техниката Образователен театър, за да изведем правото на всяко дете – независимо дали е здраво или с увреждания – да участва в игри и състезания и отговорността да се уважават другите, макар и различни от тях. Малките ученици много обичат да се включват в драматизации, да се въплъщават в различни герои.
Имат ли право децата с увреждания да играят с нас?
Първо – конкретизиране на образователната цел: знания – нагласи – поведение.
Второ – определяне на трите К: Кой? Какво? Къде? (Кой? – участници; Какво? – какъв е проблемът, за какво ще разговарят; Къде? – къде се случва.)
Трето – импровизация, външно и вътрешно оформяне на героите.
Четвърто – изпълнение (пред публика – останалата част от класа), свързване на действията в логическа последователност.
Пето – дискусия след краткото представление, вземане на решение.
Образователният театър е метод, при който се използват социални ситуации. Чрез него нагледно, посредством експресивността на речта, жестовете, действията, се способства да се вземе възможно най-правилното решение. Развива се емоционалната интелигентност на детето. Развива се и житейското умение да не се отнасяме дискриминативно към другите (различните) – толерантността.
Така съвсем непосредствено децата се запознават със следващото право: Децата с физически и умствени увреждания трябва да получават специализирана грижа и подкрепа, за да могат да водят пълноценен и независим живот (Конвенция за правата на детето, чл. 23).
Много експлоатирано като понятие е груповата работа, или работата в екип. В течение на времето тя е доказала своята ефективност при усвояването на знания и умения и при малките ученици.
В преподаването на знанията за правата на детето и тяхното разбиране и усвояване груповата работа също доказва, че е един полезен метод. Може да бъде използвана при различните теми и най-вече – учениците сами се убеждават, че тайната на добрия екип е той да бъде изграден от хора с различни умения, способности и мнения, но в края на работата да се стига до едно общо, валидно за целия екип решение.
В методическото ръководство „Групи за личностно развитие и гражданско поведение“ Виржиния Вълова (Вълова, 1991) посочва, че при груповата работа благодарение на обратната връзка всеки човек може да коригира своето поведение, заменяйки използваните начини за въздействие с нови. Най-важното условие за добра обратна връзка е откритостта на общуването. А при малките ученици тя е налице.
По групи работим в темата „Животът и здравето на децата“. Запознаваме се с текстовете от Конвенцията, които гарантират правото на всяко дете на висококачествена здравна грижа. Всяка група изработва като продукт от дейността постер, чрез който показва какво е нужно да се осигури, за да бъдат здрави децата – чиста вода, чиста природна среда, качествени медицински грижи…
При груповата работа се обогатява социалният опит на първокласниците. В групата учениците, макар и малки, се учат да управляват своето поведение, като се съобразяват с това, как то се възприема от останалите. Развиват се емоционална интелигентност, възприемчивост и разбиране към проблемите на другите, към техните нагласи и стремежи. За осъществяване на целите и задачите на гражданското образование този метод е много ефикасен. Той насочва вниманието към личността на малкия ученик като участник с роля в групата, стимулира неговата активност, себеизява и самопознание. Създава се климат на психическа сигурност – взаимно доверие и откритост, което означава свободно изразяване на чувствата, мислите и вълнуващите ги проблеми. Установява се атмосфера на доброжелателност и добронамереност, характеризиращи се с акцентирането върху силните страни на участниците.
Чрез груповата дейност учениците непреднамерено, в собствена практическа дейност се запознават с правото равноправие. Те виждат и разбират,че в групата всички са равни и са заедно, благодарение на желанието си да работят съвместно, да преживяват, да търсят правилното решение.
