Едно от най-силните чувства у човека е любовта му към родния край, което е изходно начало за любовта към родината. Познаването на културно-историческото минало на родното място е важно за възпитанието на учениците в нравствените идеали на обществото, за развитието на психичните процеси у тях и за формирането на научен мироглед. За да обичат родината си и да се гордеят с нея, те трябва да я опознаят, да надникнат в миналото й с неговите бележити събития и личности.Запознаването с историята на родното място започва още в началния етап на образование. Като наука историята на родния край се налага в последно време като Краезнание и се изучава в часовете по СИП или в други извънкласни форми на обучение. В статията са разгледани методически аспекти на обучението по краезнание и е предложена разработена и приложена в педагогическата практика на автора програма по СИП Краезнание.
Запознаването с историята на родното място започва още в началния етап на обучение – както в часовете по предмета „Роден край“, така и по предмета „Околен свят“, и продължава в урочните и извънурочните форми.
Изучаването на историята на родното място е нелека задача, която изисква усърдие от ученика и учителя, но развива редица умения:
- да се прави връзка между прочетеното в учебника и видяното в музея или друго историческо място;
- да се установяват причинно-следствени връзки между явления и събития;
- да се правят изводи;
- да се участва в спор или дискусия.
Опознаването на родния край е увлекателно за учениците. То е насочено към изучаване на неговите природни богатства, забележителности и исторически местности, на неговото героично минало и градивно настояще. Като наблюдават и изучават историята на родното място, като участват в празниците и пресъздават местните обичаи, те придобиват знания, в основата на родолюбието и съхраняването на културните ценности.
За да бъде улеснено изучаването на историята на селището, в което живее ученикът, е необходимо още в часовете по околен свят и човек и общество, в часовете на класния ръководител и в извънкласните форми на обучение да се формират у него исторически представи и понятия, да се създаде интерес към миналото.
У учениците от началното училище се заражда интерес към миналото в резултат на четенето на приказки, разкази и легенди с историческо съдържание; от предавания по радиото и телевизията, филми. Но този интерес е ограничен и нетраен. Затова задача на учителя е да развие любознателността на учениците по отношение на миналото, да я направи по-постоянна и да я превърне в познавателен процес.
Това изисква да се създадат определени условия в учебния процес (Шчукина, 1965):
- емоционална обстановка;
- мисловна активност;
- целенасоченост.
Емоционалната обстановка се създава, когато учениците са подтиквани да преживеят историческите събития, да възприемат емоционално образите от историята и да желаят да научат нещо ново.
Не може да има познавателна дейност без мисловна активност на учениците. Тя е ключът за укрепване на познавателния интерес към миналото. С оглед на това на учениците трябва да се поставят логически и проблемно-познавателни задачи при разглеждането на исторически събития, да се въвличат в анализа, сравнението и обобщението им.
Запознаването на учениците с историята на родния край и въвличането им в неговото проучване по най-различни начини допринасят за постигането на мисловна и емоционална активност и повишаването на интереса към историята като наука.
Целенасочеността играе важна роля при формирането на интерес към миналото. Необходимо е учителите умело да мотивират значимостта на това, което ще се изучава, какво ново предстои да се научи, какви поуки ще се изведат от изучаваното за миналото на родния край и др.
В съвременния глобален свят на модерни комуникации и изобилие от информация обучението не може да остане затворено в класната стая, а и учителят отдавна не е единственият източник на знания за учениците и в този смисъл той трябва да търси свои съмишленици и партньори извън училищната сграда. Всички ние – учители, родители, представители на организации – можем да работим заедно и да мотивираме младите хора за учебен труд и личностна изява, да дадем възможност на децата да постигат по-добри резултати в обучението.
В тази връзка – има много начини, чрез които трудният материал, свързан с локалната история, може да бъде добре усвоен от всеки ученик. Ако например:
- Учителят предаде учебното съдържание по интересен и забавен начин.
- Урокът бъде изнесен извън класната стая – в музея, историческа местност, на разкопки и др.
- Учебното съдържание бъде онагледено.
- В часовете присъства и друг обучител – например музеен уредник, библиотекар, очевидец на събитие, родител.
- В процеса на учене се включи практическа дейност.
Ако искаме детето да научи и знае повече, то това може да стане не само в училище, но и навсякъде и по всяко време.