Обучението в СИП Краезнание – придобиване на знания и забавление

Историята на родния край като наука и обучение се налага в последно време като Краезнание и се изучава в часовете по СИП или в други извънкласни форми на обучение.
Краезнанието не е самостоятелен предмет за изучаване в училище, а принцип на обучение и възпитание чрез материали от местната история, география, култура, етнография, фолклор. Този принцип на обучение все повече се превръща във важно средство за повишаване на качествата на знанията, способства за пълноценно и трайно овладяване на материала и съдейства за изграждане на трайни народностни добродетели – любов към родината и родния край, трудолюбие и почит към традициите. Използването на краеведски материали активизира мисловната дейност на учениците, позволява да се разнообразяват методите на урочната работа и самостоятелната дейност на учениците. Краеведската дейност води до установяване на трайни връзки на учениците с културните институти, местното население и обществените организации, стимулира учещите към участие в общественополезни дейности. Следователно краезнанието е многофункционално, защото съчетава в себе си обучаващ, възпитаващ и развиващ ефект. Това е една многопосочна по своето съдържание дейност, включваща изучаването на история, география, природа, етнография, топонимия, фолклор и пр. (Ковачев, 1989).
В своята мисия обучението по краезнание се ръководи от желанието „да се разчупят“ определени стереотипи и да се разкрие образът на една съвременна иновационна форма за образователно-възпитателна работа с учениците, каквато е краведската дейност. Освен това в основата на програмата по СИП е заложена идеята чрез изучавания материал младите хора сами да си изградят представи за недалечното минало на българите, за тяхната вяра, по актуални въпроси, свързани с духовния, културния и материалния начин на живот на народа ни. Така учениците ще имат възможност да очертаят своите възгледи за себе си, за миналото и настоящето на българите. Опознаването на този кръг проблематика и национални ценности предпоставя осмислянето на българското народно богатство, около което е необходимо да се обединим, за да съществуваме като народ и в бъдеще (Дечев, 2012).
Малкият брой на учениците, които участват в извънкласната форма, позволява индивидуален подход. Учителят има възможност да се занимава с всеки един от участниците, да проявява добронамереност към тях. Това от своя страна създава условия за по-добри контакти, което е изключителна необходимост в началното училище.
Заниманията по СИП Краезнание се провеждат в компютърния кабинет, в класната стая, в музея и исторически местности, на паметници. Учениците са поставени в различна обстановка, в нова организация на работа, в нови отношения и поведение. Те преодоляват бариерата на общуването, изказът им е свободен и по този начин се стимулират мисленето и въображението им.
Предложената по-долу програма по СИП Краезнание може да бъде преработена от всеки колега – в зависимост от условията и населеното място, в което живее и работи, и класа, в който преподава – и въведена в педагогическата му практика.

Програма по СИП Краезнание

Тематично програмата за свободноизбираема подготовка (Приложение) е съобразена с възрастовите особености и подчертания интерес на учениците към историческото познание. Чрез нея се формират знания и умения за работа с документи и снимков материал, осъществява се изследователска дейност. Програмата стимулира развитието на интересите върху базата на съхранения архивен материал. Тя дава възможност за усвояване на важни комуникативни умения и умения за работа в екип.
Очаквани резултати:

• Задълбочаване на знанията и разширяване на уменията, получени в часовете по околен свят и в часа на класа.
• Възпитаване в дух на родолюбие и уважение към националните традиции и култура.
• Проучване на миналото на родния град.
• Запознаване с живота и дейността на известни пирдопчани и тяхното влияние върху регионалната и националната история.
• Проучване, събиране и обогатяване на информацията за историята на НУ „Тодор Влайков“.
• Формиране на траен интерес към историята на родното училище.
• Развиване на умения за изследователска дейност.
• Изграждане на позитивно отношение към българското културно-историческо наследство.
• Разширяване и задълбочаване на връзките с институциите, които имат важно място в изследователската дейност – библиотека, музей, обществени организации.

Задачи:

• Проучване на празничните ритуали, обичаите на българите, съхранили ни като народ.
• Почистване и поддържане на паметници в района.
• Подготовка и провеждане на рецитали и конкурси, свързани с различни български празници, и участие в общоградски подобни инициативи.
• Включване на родителите в различни начинания.

Методи и форми на работа: беседи с учениците; срещи разговори с различни хора; работа в екип; работа в интернет.
Връзки с институции: библиотека, музей, обществени организации.