Съвременни акценти на теорията на Ж. Пиаже за когнитивното развитие на детето

В статията е разгледан проблемът за познавателното развитие на детето, който е обект на множество психолого-педагогически концепции, с фокус върху теорията за когнитивното развитие на Жан Пиаже, очертала границите на т.нар. пиажетианска епоха в детската психология. Интерпретирани са педагогически и методически аспекти, свързани с познавателното развитие на личността. Съобразно с концептуалните идеи на Пиаже, авторът акцентира на предучилищната възраст и основните механизми, с чиято помощ детето преминава от един стадий на когнитивно развитие към друг стадий.

Развитието е синтез от биологични и социокултурни фактори, които рефлектират върху формирането на личността. Освен да опознава околния свят, човекът има способността да изследва и анализира процесите на самото свое познание – последователността и причините за тяхното протичане, един вид обективно самопознание. Това взаимодействие между съзнанието и външния свят се нарича когниция. Когницията поражда този акт на познанието и представя неговия процес, с помощта на който се обработва информацията. Като термин освен познание понятието съдържа и същността на още една латинска дума – cogitatio – мислене, размишление, насочено към самия акт на познанието. Затова с думата „когниция“ се назовава всяка една познавателна дейност на човека, всяко знание, мнение или поведение.
Развитието на когнитивната сфера зависи от развитието на познавателните психични процеси, всеки от които е свързан с определен начин на получаване на информация.
Детето в предучилищна възраст натрупва опит, подпомагащ усвояването на специфични за човека познавателни действия, което се предшества и съпровожда от постепенното диференциране и развитие на отделните познавателни функции. Това води до съществени промени в тяхната структура и съдържание. Основно движещо противоречие е това между вече достигнатите възможности и възникналите на тази основа нови потребности. Умствените възможности са реален психически продукт, който е от съществено значение за интелектуалното развитие на човека, респективно детето.
Ето защо, като анализираме същността на новата социокултурна епоха, понятието интелектуални възможности може да се определи като ключово в периода на детството в съвременния социум.
Психичното развитие на детето се осъществява в процеса на активното му приспособяване към изискванията на средата – към предметите и хората, сред които то живее. Детето приема въздействията на средата и в най-ранните стадии на своето развитие, като отговаря на тези влияния по съответния присъщ за него начин.
В този контекст, теорията за когнитивното развитие на швейцарския психолог Жан Пиаже (1992) е една от теориите, оказали влияние върху съвременната психология на детското развитие. Пиаже насочва своите изследвания към изучаване на познавателната сфера и проследяване на интелектуалното развитие на деца от различни възрасти, като напътства психолозите и педагозите да виждат в децата любознателни „търсачи“ на знания, участващи активно в собственото си развитие. Факт е, че той не само описва, но и обяснява развитието на детето чрез механизмите на когнитивните промени у индивида. Теорията на Пиаже предлага възрастова схема на когнитивното развитие, която обяснява механизмите и спецификата на детското развитие.