Статията представя статуса на проблема за разбиране и усвояване на времевите еталони от децата в предучилищна възраст. Акцентира се на спецификата на възприемане и ориентиране във времевите отношения, съобразно с характеристиките на познавателното развитие на детето от предучилищния период, и методическите изисквания за изграждане на времеви представи в условията на детската градина.
[dropcap]П[/dropcap]ознавателното развитие на детето и проблемът за овладяване на математически представи са неразривно свързани с мисловната дейност. Познавателното развитие от психологична гледна точка може да се определи като процес на целенасочено взаимодействие със заобикалящите обекти от действителността чрез игрова или практическа дейност.
При ориентирането в математическите отношения на заобикалящия свят е необходимо учителят да стимулира детето към самостоятелно овладяване на познавателния опит, като го обогатява и издига на по-високо ниво чрез:
- ежедневни взаимодействия в най-близката социална среда, сблъсък с новото, непознатото и преструктуриране на житейския опит, овладян от непосредствения контакт с околната среда;
- системно и целенасочено запознаване с различни по характер математически отношения, специално включени в образователния процес, съобразно с индивидуалните познавателни потребности на детето и възможности за възприемане, осмисляне и преработване на получената информация;
- създаване на условия за познавателна активност в образователния процес, изразяваща се в преобразуващо, творческо отношение към обектите на неговото познание – математическите отношения.
Познавателната дейност, която представлява система от определени специфични за математиката действия и общи мисловни действия, се формира в строго определен ред, като се отчита съдържанието на структурните й действия и се реализира чрез специално организирана познавателна среда в детската градина. От една страна, детското познание е следствие от натрупан игрови и практически опит и се отличава със стихийност, а от друга страна – познавателната дейност може да се подложи на организиране на дидактическата среда. Създаването на вътрешни условия в детската градина, които успешно да се използват за продуктивната дейност на децата, се явява задължителна необходимост.
В педагогическото пространство теорията на П. Галперин за поетапното формиране на умствените действия обяснява йерархията на структуриране на познавателните действия в различните етапи на развитие на познавателната дейност на детето. Неговите концептуални идеи се прилагат като теоретична и методологична основа при подаване на познавателната информация. Авторът акцентира върху две основни части във всяко действие: ориентировъчна, определяща пътищата и начините на действие, и изпълнителска, която ги реализира. Всяко действие е насочено към определен обект – външен материален или вътрешен умствен.
Тъй като математическите понятия нямат материален израз, те са мисловни абстракции. Ето защо, за да вникне по-дълбоко в същността на математическите отношения в материалния свят, детето работи със специално разработени заместители. Това са моделите, които то използва за организация и осъществяване на познавателната си дейност на всеки етап. В зависимост от доминиращата форма на действието – материализирана, външно речева или умствена – моделите имат различна степен на абстрактност. Сложността на математическите отношения и нивото на интелектуалното развитие на детето определят избора на форма на действието. Развитието на познавателната дейност в ранната онтогенеза е непосредствено свързано с развитието на моделирането като форма на нейното опосредстване.
Възприемането на времевите отношения и ориентирането в тях се обуславят от продължителността и последователността на явленията или събитията. Възприемането на времевите еталони от детето става въз основа на взаимодействие на първа и втора сигнална система едновременно на сетивна основа и въз основа на усвояване на общоприети еталони, т.е. активно участие на логичното мислене и използване на личния детски опит. Трудностите в тази връзка са свързани със специфичните особености на времето като обективна реалност: движение – дори и най-малката единица не може да се приеме изведнъж, приема се последователно като начало и край; необратимост; отсъствие на нагледни форми; липса на анализатор за възприемане на времето (то се опознава опосредствано, чрез движението и ритъма на жизнените процеси – пулс, дишане, или пък часовник); зависимост на времето от емоционалното състояние на човека, от динамиката на процесите на възбуждане и задържане, от личностната му значимост за човека; изменчивост на обозначаване на времевите отношения – вчера, днес, утре.