Изграждането на представи за времевите отношения в предучилищна възраст – въпреки трудното осмисляне на обективните времеви характеристики, различната скорост и голямата неустойчивост при възприемане и опознаване – е предпоставка за успешна адаптация към различните дейности, в които детето се включва във и извън детската градина. Преднамереното запознаване на децата от детската градина с явленията и процесите от заобикалящия ги свят, със смяната на сезоните и някои исторически събития от близкото минало предполага развитието на способност за все по-точна локализация и разбиране на последователността на събитията, допринася за осмислянето на причинната зависимост между тези събития и развива умението да се използват различни времеви еталони. Формирането на представите за време е в тясна връзка и зависимост с умственото и речевото развитие на децата, с представите им за количество, число, величина и ориентиране в пространството. То безспорно е предпоставка за преодоляване на някои трудности, с които децата се сблъскват в училище – да работят с един темп и ритъм, да приключват в определено време, да разпределят действията си във времето.
Механизмите на възприемане на времето в онтогенезата според редица педагози и психолози се формират в единство с формирането на оперативните механизми на психичните процеси. Ето защо е необходимо да има системен подход при запознаването на децата от предучилищна възраст с времевите отношения и еталони.
Необходимостта от последователност се подчертава и от следните специфични особености на възприемането на времето при децата в тази възраст.
- Представите за време имат конкретен характер. Детето често говори за времевите еталони като за предмети, дори ги олицетворява.
- Децата използват някои обективни явления като показател за времето след натрупване на повече опит.
- Децата по-лесно определят във времето събития, свързани с емоционално значими за тях преживявания.
- Независимо че процесът на речево отразяване е в непрекъснато развитие и протича особено интензивно, диференцирането на времевите отношения се формира бавно и зависи от общото умствено и речево развитие на децата.
- Продължителността на времевите интервали зависи от характера на дейността, която детето извършва в момента.
В учебните помагала на действащите програмни системи за предучилищна възраст е включен познавателен материал за усвояване на времевите еталони, който се свежда до следните критериални изисквания.
- Уточняване и конкретизиране на знанията на детето за частите на денонощието – разпознаване и назоваване на ден, нощ, утро, обед, вечер. Понятията за ден и нощ са централни за категорията време на лексикално равнище. Те са свързани с психологически най-значимото разграничаване на фрагменти от обективното време. Тази особеност на детското езиково и познавателно развитие е в съответствие и с констатираната закономерност, че най-напред се усвояват силно различаващите се същности. Наблюденията над детското езиково развитие показват, че децата по-късно овладяват понятията за сутрин, предобед, обед, следобед, вечер, седмица, месец и т.н. Детето опознава цикличността във времето чрез най-очебийната за него циклична дейност от познавателния му опит (спането) в психологически план като критерий за различаването на нощта и вечерта, между които няма строга граница (времето, когато спим, психологически се възприема като нощ, а преди това е вечер). Освен това нощта се възприема като едно цяло, докато денят е разчленен на части, определяни от различни циклични събития, свързани с практическата дейност на човека.
- Запознаване с времевите еталони седмица, месец, година чрез използване на календара.
- Запознаване с последователността на сезоните в годината.
- Развиване на „чувство“ за време, т.е. наличие на умение у децата да почувстват и определят продължителността на отделен интервал от време.
Познавателният материал е конкретизиран съгласно ДОИ за предучилищна степен, съобразно с посочените критерии към ядро „Времеви отношения“ на образователно направление „Математика“ за всяка възрастова група. Формирането на времеви представи се осъществява преди всичко чрез дейностите на децата в различните режимни моменти – преднамерено или непреднамерено, както и чрез интегриране знанията с другите ядра на образователно направление „Математика“.
-
Стоянка Попова, ЦДГ „Надежда“, Пловдив
trsn@mail.bg
рецензент: доц. д-р Катя Гетова