Въпросът за вокалното развитие и възпитание на детето е поставян и разработван от древността до наши дни. Много литературни източници разкриват историята на проблема за детското пеене, за особеностите и звученето на детския певчески глас, за вокалните изисквания, предявявани пред детето в различните епохи, за разнообразните системи и методи на вокално възпитание и обучение. Основите на вокалното възпитание са положени още в 16.–17. век, доразработени през 19. век, но едва с развитието на естествените науки и техниката стана възможно изучаването на гласообразуването, на процеса на развитието на детския глас. Това способства не само да се обобщи натрупаният педагогически опит, но и да се осигури цялостно разработване на вокалното възпитание, основано на закономерностите на възрастовата физиология и психология.
Пеенето в най-общ смисъл на думата е дейност, при която се възпроизвежда определена мелодия с глас. По своята същност певческата дейност е художествена репродуктивна (изпълнителска), свойствена само на човека форма на активност, която може да се осъществи единствено в социална среда.
В светлината на съвременните научни постижения на вокалната педагогика вокалното развитие на децата се разглежда като психо-физиологичен процес, който във всяка възраст има свои особености и своя характеристика, т.е. процес, състоящ се от последователни етапи, определени от качествените промени в психо-физиологичните особености на детския глас и вокалните способности. Вокалното развитие на детето е сложен процес, който се осъществява като развитие на вокалните качества на детския глас, присъщи за дадена възраст, развитие на вокалните способности и формиране на естетическо отношение към песента. Тези три основни компонента на вокалното развитие определят целта, задачите и съдържанието на вокалното възпитание и обучение.
Вокалното развитие на децата от ранна и предучилищна възраст е насочено към развитие на такива знания, навици, умения и способности, които да осигурят пълно възприемане, дълбоко преживяване и точно възпроизвеждане на песента.
Основните задачи на вокалното възпитание на децата от ранна и предучилищна възраст може да се конкретизират в следните три насоки.
- Възпитание на естетическо отношение към песента и певческата дейност:
– Да се предизвиква интерес и развива емоционална отзивчивост към песента;
– Да се пораждат желание, стремеж и потребност за активно участие във възприемането и възпроизвеждането на музика с глас;
– Да се формират музикалнооценъчни способности, които да осигуряват правилно ориентиране в естетическите ценности на песента. - Формиране и развиване на музикални способности, осигуряващи възприемането и изпълнението на песента:
– Да се формира музикална възприемчивост като комплекс от способности за слухово съсредоточаване, за следене и ориентиране в музикалния поток;
– Да се развиват музикалнослуховите способности, които да осигурят възприемането, различаването и възпроизвеждането, разбирането и осъзнаването на песента;
– Да се развиват музикалнопознавателните способности, които да осигурят запаметяването, съхраняването, възпроизвеждането, разбирането и осъзнаването на песента. - Формиране на певческа активност и възпитаване на музикална образованост:
– Да се предоставят първоначални знания за песента и певческата дейност;
– Да се изграждат вокални навици и умения, осигуряващи активно участие на детето в певческата дейност;
– Да се развиват и опазват качествата на детския глас, съобразно с възрастовите и индивидуалните особености на децата.