Основните задачи на вокалното възпитание отразяват взаимовръзката и взаимодействието на вокалното, вокалнотехническото и вокалноестетическото развитие на децата.
Следователно певческата дейност се разглежда като многосъставна дейност, чиято структура включва различни видове вокална практика; пеене при разучаване на песен, при формиране и създаване на певчески навици, при други форми на музикална дейност (танц, свирене), при усвояване на елементи на музикалната грамотност, при приобщаване към песенното творчество.
Възпитателните функции на певческата дейност са многостранни. На първо място трябва да се отбележи изпълнителската функция – това е заразяващото емоционално въздействие върху детето при разучаване и изразително изпълнение на песента. Тази функция на певческата дейност е пряко свързана с тренировъчната, т.е. с формирането, упражняването и усвояването на редица певчески умения и навици, осигуряващи вокалната практика. Използването на пеенето за илюстрация на даваните сведения и знания на децата за музикалното изкуство е израз на илюстративната функция на певческата дейност. В заведенията за деца от ранна и предучилищна възраст особено широко място има пеенето като съпровод на движенията, извършвани от децата, на свиренето на инструменти, на игрите и другите детски дейности. Особено значима е функцията на певческата дейност за задоволяване на стремежа, потребността на детето от участие в творческа дейност, т.е. приобщаващата функция на певческата дейност на детето към творчеството. От всичко това следва, че разработването на методичната система на вокалното възпитание в ранна и предучилищна възраст трябва да се основава именно на изпълнителската, тренировъчната, илюстративната, съпровождащата и приобщаващата функция на певческата дейност.
Специфичността на съдържанието на вокалното възпитание определя песента като обект на възприемане и усвояване от децата, като знание за музиката и като средство за формиране на навици, умения, способности, осигуряващи активно участие в певческата дейност.
Вокалното развитие и възпитание на децата е обосновано от възрастовите и физиологичните особености на фонационната и слуховата система. Следователно разработването на методическата система на вокалното възпитание, определянето на педагогическите условия, благоприятстващи формирането на способността у децата за точно възпроизвеждане на слушаната мелодия с глас, установяването на методите и способите за развитие на детския певчески глас налагат дълбоко познаване на морфологичните и физиологичните особености на фонационната система през детската възраст.
