В съвременния глобален свят все повече се утвърждава подходът учене чрез правене. Смята се, че реализирането му в процеса на обучението засилва учебно-познавателния интерес, активира дейността на обучаваните и така неусетно се формират, развиват и надграждат знанията и уменията по професията. В тази посока от мисли проектът „Ученически практики“ съдейства както за реализиране на подхода, така и за осъществяване на интегративните връзки: между теорията и практиката, от една страна, и между съдържанието по отделните учебни предмети, от друга. Затова в процеса на обучението е необходимо учебното съдържание да не повтаря, а да надгражда знанието с постепенно усложняващи теми. Така например дисциплината „Право“ се изучава от всички икономически професии и специалности през различни години – в 9., 10. или 11. клас. Целта е на основата на общоикономическото познание по различните предмети в задължителната професионална подготовка учениците да формират необходимите допълнителни знания и умения:Съвременният етап в развитието на образованието е свързан с приложението на интегративността в обучението. В статията са разгледани интегративните връзки между учебния предмет „Право“ и икономически дисциплини като „Микроикономика“, „Макроикономика“, „Икономика на предприятието“, „Счетоводство на предприятието“ и „Финанси“. Представена е и интегративната връзка между теорията и практиката в обучението по предмета, реализирана по нестандартен начин чрез проект „Ученически практики“.
- знания за основни понятия и категории на търговското, финансовото, трудовото и осигурителното право;
- умения да съпоставят и правят връзки между отделните правни фигури и институти на теоретично ниво;
- умения за самостоятелно търсене на нормативни актове чрез използване на съвременните информационни и комуникационни технологии;
- умения да демонстрират поведение, насочено към спазване на правните норми;
- умения за непрекъснато професионално усъвършенстване в контекста на ученето през целия живот.
Според някои автори интеграцията се разглежда като проблемно ориентирана познавателна активност, като превръщане на теорията в практика, като продуктивно мислене и като йерархизирано обобщение (синтез). Изследвайки проблема, М. Андреев приема обобщеното определение, че интеграцията е форма на теоретичен синтез, осъществяван в границите на отделния учебен предмет и проявяващ се във вид на междудисциплинен синтез. Най-дълбокият смисъл на всяка интеграция е постигането на качествено нови знания (Андреев, 1996).
Разграничават се четири вида интеграция: „интрадисциплинна, интердисциплинна, мултидисциплинна и трансдисциплинна интеграция“ (Андреев, 2000). Интегративните процеси в обучението в училище са свързани с постигане на образователните цели. В този смисъл интеграцията се осъществява с вътрешнопредметните и междупредметните взаимодействия. Междупредметната интеграция съществено обогатява вътрешнопредметната. М. Андреев разглежда интеграцията, като вертикална и хоризонтална. Вертикалната се осъществява между различните класове и етапи на обучение (начален, прогимназиален и гимназиален), а хоризонталната – между различните видове дейности на учениците.
Според П. Радев интеграционните връзки се проявяват на три нива: вътрешнопредметно, междупредметно, междусистемно (методологическо), и с висока или слаба степен на интеграция, което съществено влияе както върху подбора на учебното съдържане по изучавания предмет, така и върху подбора на конкретните технологии от учителя (Радев, 2001). Интеграционните връзки може да бъдат вертикални и хоризонтални. Концентричното разпределение на учебното съдържание е наречено спираловидно разпределение (вертикална интеграция) на учебното съдържание, което отразява приемствеността от по-долните към по-горните класове. Връзките и взаимоотношенията, които съществуват между изучаваните в даден клас учебни предмети, се наричат хоризонтална интеграция. Тези два вида интеграция винаги са съществували в класическата предметна система, но невинаги са били конструирани достатъчно целенасочено и са се актуализирали своевременно в зависимост от измененията в науката и социалната практика. Междупредметните връзки и отношения са предмет на дискусии и на практически решения в българското училище.
Вертикалната и хоризонталната интеграция се конструират, съобразно с функциите и предназначението на знанията от предметните области, хорариума от учебни часове, възрастовите особености и познавателното развитие на обучаваните. Интеграцията предпоставя извършването на синтез на различни равнища: интрадисциплинно (вътрешнопредметно), интердисциплинно (междупредметно), методологическо (гносеологическо) и холистично (цялости предмети и явления) (Андреев, 2000).