Според М. Андреев синтезът в учебното съдържание може да се разглежда в следните разновидности (Андреев, 2000):
- линеен синтез – еднократно изучаване на учебния предмет;
- цикличен синтез – връщане към изучаваните по-рано познавателни структури на по-високо ниво (в по-горен клас) поради възрастовите отграничения;
- трансдисциплинарен синтез – равнище на философскометодологически обобщения;
- холистичен синтез – цялостни явления, жизнени центрове без предметно диференцирани познавателни структури.
Интегрираният урок е взаимодействие между учебно съдържание, предопределящо надграждане на педагогическите цели. Това е така, защото при реализирането му в една тема се обединява учебно съдържание от няколко дисциплини.
Такъв урок има сложна структура. В съдържанието му, от една страна, е предпоставен определен тип отношения между компонентите (равенство или неравенство), а от друга – някаква сила на тяхното взаимопроникване (слаба, средна,силна).
М. В. Лазарева разглежда шест способа на интеграция (Лазарева, 2008):
- Способът слепване се характеризира със слаба сила на интеграция при равноправни отношения между компонентите. Той предлага съединяване на компонентите, имащи обща тематическа насоченост. Компонентите са разположени последователно, способите за дейност са различни. Пример за организация на уроци чрез този способ са тематичните дни.
- Способът симбиоза се отличава със средна сила на интеграция при отношения на равенство между компонентите. Той позволява да бъдат преплетени, обединени отделни фрагменти на урока, образуващи общо информационно поле, което решава общи за двата компонента задачи.
- Способът разтваряне е по същество най-висша сила на взаимодействие при равноправие на компонентите. Съдържанието на компонентите се слива в едно цяло. Те може да бъдат определени само чрез специален анализ.
Способи, построени върху отношенията на неравенство:
- Способът съподчиненост е със средна сила на интеграция при неравни компоненти и се основава на способа на „ретранслационно съчетаване“, когато е налице силна взаимозависимост на компонентите при тяхното неравенство. При него единият (основният) компонент служи като средство за предаване на другия. При планиране на целите и задачите е важно да се съблюдава субординация: отначало да се посочат тези, които отразяват съдържанието на основния компонент, след това – общият план, и накрая целите и задачите, решавани чрез спомагателния компонент.
- Способът снемане е този, при който единият компонент, основният, изцяло поглъща другия върху основата на тяхното силно взаимодействие. Външно такъв урок напомня традиционния. При внимателното му изучаване може да се отдели спомагателен компонент, повишаващ степента на цялостност на основния компонент.
- Способът ретранслационно съчетаване е този, при който съдържанието на спомагателния компонент е средство за решаване на целите и задачите на основния компонент. Предполага силно взаимопокриване на компонентите и интеграция на способите на дейност в училищната практика.
Интрадисциплинна интеграция в обучението по право се наблюдава при разкриването на взаимозависимостта и взаимодействието се превръща в преповтаряне на вече изучен материал по отделната фундаментална икономическа дисциплина (микроикономика, макроикономика, основи на правото, етика и право, финанси, счетоводство, банково дело), което е ненужно и безсмислено.
Базовите компетентности учениците формират по учебните предмети „Право“ и „Икономика на предприятието“, а специфичните компетентности – по учебните предмети „Счетоводство на предприятието“, „Финанси“ и „Банково дело“.
При изучаване на раздел „Търговско право“ в тема „Видове търговци“ са включени подтемите „Едноличен търговец“, „Търговец – публично предприятие“, „Търговски дружества“ и „Кооперация“. Част от тях са предвидени за изучаване и по учебен предмет „Микроикономика“, но на по-ниско ниво.
Връзка с учебното съдържание се наблюдава при тема „Данъци“ – същност, обосноваване на необходимостта от данъци и видове данъци, която е застъпена и по учебен предмет „Финанси“, и при тема „Банката като търговски субект“, изучавана по предмет „Банково дело“.
За съжаление в учебните програми по различните икономически дисциплини е налице несъгласуваност от гледна точка на учебното съдържание, неговия обхват и обем. При така представената практика интегративните връзки са формални и неефективни. Отделя се внимание на вече познато учебно съдържание, а часовете по теми с по-голяма практическа насоченост и за практически упражнения са недостатъчни.