Възприемането на учебното съдържание по предмета „Право“ се извършва от учениците във всички организационни моменти на урока. То се отличава от обикновено всекидневното традиционно възприемане по това, че съдържанието се представя чрез най-различни методи (проектен метод, решаване на казуси и симулативни игри), в основата на които са интегративните връзки в обучението.
Така например интегративните връзки по предметите „Микроикономика“ и „Право“ по отношение на изучаването на видовете търговци (ЕТ, ДОО, АД и др.) надграждат знанията и уменията и се представят чрез метода на проектите. Разглеждането на съдържанието на раздел „Търговско право“ – и по-конкретно темата „Видове търговци“ – става на малки групи, като на всяка група се поставя задача да представи правните специфики при създаването и дейността на определен търговец, например: Едноличен търговец, Събирателно дружество, Командитно дружество и др. Използвайки базовите компетентности, учениците надграждат своите знания и формират специфични компетентности – предприемачески, дигитални, работа в екип. Всяка група може да представи своя проект на хартиен носител или чрез компютърна презентация.
При изучаване на темите от раздел „Трудово право“ може да се използват интегративните връзки между дисциплините „Финанси“ и „Счетоводство на предприятието“. Например попълват се бланки на трудов договор и се изчисляват дължимите осигуровки и данъци по предварително зададени данни. В процеса на обучение тези упражнения имат целенасочен, съзнателен характер – формиране на специфични компетенции, и се осъществяват под ръководството на учителя.
Интегративна връзка с дисциплината „Икономика на предприятието“ може да се реализира при разглеждане на темата „Основания за възникване на трудови правоотношения“. Чрез постигането на такава връзка се формират знания за основанията за възникване на трудови правоотношения, свързани със сключване на трудов договор. За реализиране на педагогическите цели може да се използва казус, съставен от учителя, от учителя и ученика или само от ученика. Разделени на групи, учениците получават описание на конкретен проблем. С целенасочени въпроси се стимулира у тях търсенето на необходимата за решението по казуса информация, като могат да ползват Кодекса на труда, след което се разработват и обсъждат предложенията за решения на всяка група. Съществена характеристика при използването на казуса е, че различните алтернативни предложения за неговото решаване имат различни предимства и недостатъци и то е свързано с реализиране на интегративни връзки от учебното съдържание по различни учебни предмети. В такава предварително организирана от учителя практическа ситуация с лекота се постига обвързаността на когнитивния подход с бихейвиоризма, което гарантира в по-голяма степен реализирането на педагогическите и учебно-познавателните цели в процеса на обучението (Ненова, 2008).
В този смисъл, осъзнаването от учителя на взаимните връзки в учебното съдържание по различните учебни предмети е залог за постигане на педагогическите цели. Затова е необходимо още в началото на учебната година, при годишното планиране, да се изясни интегративността в учебното съдържание по методически обединения и тя да намери своята конкретизация при текущото планиране на педагогическата дейност. В този контекст, смятам, че решаването на практически казуси създава условия за приложение на учебното знание в своята цялостност и съвкупност от интегративни връзки. Ето защо организирането на конкретни практически ситуации е с интегративен характер и тяхното решаване изисква осмисляне от учителя и учениците на сложния процес на надграждането на учебното знание в обучението.
В обучението по право връзката на теорията с практиката осъществявам, като възлагам на учениците събиране и решаване на казуси въз основа на реални ситуации от фирми, в които те са работили по проект „Ученически практики“. Казусите е нужно да описват проблемни ситуации, свързани с трудовото или осигурителното право. По този начин обучаваните се запознават с житейски ситуации, описват проблема и дават решението му, което допринася за затвърдяване на формираните знания, развиване на уменията за работа в екип и повишаване на професионалните компетентности на учениците. Събраните от учениците казуси редактирам и формулирам учебно-познавателни задачи към конкретните познавателни равнища, които учениците трябва да постигнат.
Чрез проект „Ученически практики“ в обучението по право се повишават постиженията на учениците по предмета. В този смисъл, казусът се оформя като интересен педагогически инструмент за творческо интерпретиране на учебното съдържание и осъзнато използване на взаимната връзка между отделните елементи в учебното знание. Посредством интерактивно поднесената учебна информация учениците надграждат професионалното знание и умение, разбират смисъла на отделните елементи в тяхната взаимна връзка и цялост и неусетно изграждат своя собствена система за натрупване на личен професионален опит.
-
- Андреев, М. (2000). Дидактика. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
- Андреев, М. (1996). Процесът на обучението. Дидактика. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
- Лазарева, М. В. (2008). Концепция интегрированного обучения детей дошкольного возраста. Москва.
- Ненова, С. (2008). Емпиричен профил на професионалната пригодност. В. Търново: Фабер.
- Радев, П. (2001). Педагогика. Пловдив: Хермес.
-
Кунка Пиянкова, ДФСГ „Интелект“, Плевен
kunka_naidenova@abv.bg
рецензент: доц. д-р Славка Ненова