Стимулирането на самостоятелната работа и на изследователската дейност на ученика е необходимо условие за добро протичане на учебния процес.
В основата на проведеното педагогическо изследване е допускането ми, че ако в обучението по български език и литература в 9. клас се приложи технология за усвояване на научните знания за старобългарската литература и за развиване на литературни компетентности и комуникативни умения чрез иновативни практики и методи за интерактивно обучение (виртуална карта, компютърни програми GeoGebra и Elica), то се очаква да се усъвършенстват рецептивните и продуктивните умения на учениците, което ще доведе до по-висока ефективност в работата. Това ще допринесе кирилицата да не бъде забравена от съвременните млади хора.
Литературното образование в гимназиален етап, особено в 9. клас, поставя началото на нов тип литературно мислене. Това предполага развиване и задълбочаване на уменията за анализ и интерпретация на художествен текст в контекста на конкретната епоха – Средновековие. Литературата дава информация както за миналото време, така и за отделните епохи. Помага да реконструираме и конструираме светове. Формира ценностна система и комуникативни умения. Развива мисленето и въображението. Съчетава познатото и изненадващото. Дискурсът е речево действие, което задължава отправителя да се съобразява с другия, да адресира посланието си към него. То е събитие, което се развива като мисъл. В полето на социума съществува и литературнообразователен дискурс, като различен от всички останали.
Технологията за изучаване на старобългарската литература чрез прилагане на електронни ресурси и компютърни програми GeoGebra и Elika е замислена, разработена и приложена в рамките на една учебна година (2015/2016) в 9Г клас на ПМГ „Св. Климент Охридски“ – Монтана.
За да бъдат постигнати високи резултати, е необходимо да бъдат намерени точните подходи към учениците. Кое наложи промяната в часовете по литература? Отговор на този въпрос дава анкетата, която проведох с деветокласниците. Анкетата е анонимна и има диагностичен характер. Попълва се в рамките на 10 минути в учебен час преди изучаването на темите. Чрез нея проверявам степента на информираност на учениците към дадения момент, за да преценя от какво ниво на знания тръгваме.
Над 50% от отговорите показват частично познаване на проблемите. Много от придобитите в начален етап на образование знания за кирилицата са забравени. Творчеството на братята просветители познават 14% процента от учениците, а повече от половината анкетирани нямат информация за същността на старобългарската литература, както и за посланията на книжовниците от 9. век. Две трети от учениците отговарят с „да“ на въпроса, свързан с актуалността на универсалните идеи в старата литература и днес, в 21. век. Резултатите категорично доказват необходимостта от изучаване на тези уроци задълбочено и всеобхватно.
Съобразявайки се с времевата отдалеченост между 9. век и настоящото столетие и с трудността на тематиката и стилистиката на художествените произведения, достигнах до извода, че е наложително да приложа нетрадиционни подходи в учебните часове. Това доведе до идеята за разработване на технология за прилагане на електронни ресурси – работа с математическия модел Танграм и компютърните програми GeoGebra и Elica (характерни и достъпни за учениците днес, в 21. век), в часовете по български език в 9. клас при преподаването на художествените произведения от старобългарската литература.
