Методиката на обучението по български език и литература приема изискванията за междупредметни връзки и проблемност в образованието. Изискването за междупредметните връзки е плод на междудисциплинарния интегритет. Има се предвид връзката между учебните предмети, включени в училищните учебни планове (история, психология, философия, информационни технологии и математика, музика, изобразително изкуство и др.). Чрез междупредметните връзки учениците разбират връзката между различните области на знанието, убеждават се в необходимостта от тяхното изучаване. При изучаването на старобългарската литература особено силно изразена е връзката с предмета „История и цивилизация“, тъй като чрез него учениците получават базисните знания за развитието и постиженията на България през 9. век, за делото на Кирил и Методий. На тази основа се надграждат знанията по литература за книжовните школи и художествените текстове. Чрез придобитите знания и умения по математика и информационни технологии учениците имат възможност да предадат своите представи, породени от художествените текстове, чрез програмите GeoGebra и Elica.
Според Р. Йовева (Йовева, 2015), която се позовава на мненията на И. Я. Лернер и М. Н. Скаткин, проблемността в обучението е метод. В. Г. Маранцман я разглежда като принцип на развиващото обучение. Под проблемност в образованието се разбира съвкупността от похвати за създаване на проблемни ситуации, система от въпроси и задачи за решаването им, систематизиране и обобщаване на получените знания.
Проблемната ситуация се постига с проблемен въпрос или задача. Обикновено проблемните въпроси провокират интерес у учениците и насочват към художествената логика и сложния смисъл на средновековната творба. Такъв тип задача е например учениците да изготвят виртуална карта на пътя, изминат от Константин-Кирил Философ в неговите мисии, при изучаването на „Пространно житие на Кирил“. Друга ситуация е поставянето на задачата учениците да изразят своите представи за космогонията, природата и Симеоновия дворец, разкрити в „Шестоднев“, чрез възможностите на компютърните програми GeoGebra и Elica. За целта те трябва много добре да познават художествените текстове.
Преди да се пристъпи към изучаване на текста, се изучава творческата биография на автора. Запознаването с житейския път на писателя е с цел първо да се откроят характерологическите особености на неговия дискурс, мястото и ролята му в литературната епоха, както и значението му за литературата. „В прогимназиалния етап се дават сведения за времето, в което е живял авторът. От 9. до 12. клас авторът се ситуира в литературния контекст. Най-напред се представят естетическите възгледи на автора, характеризира се литературният му дискурс, как се вписва в литературното поле. Биографичните подробности се представят само под знака на проблема за формиране на творческата личност. Методът на представяне на автора и в двете степени е историко-типологичен“ (Йовева, 2015: 154–176).
Изучаването на текст (художествен или не) изисква подготовка на учениците за неговото възприемане и осмисляне. Водеща роля тук има четенето като възможност за връзка между текста и реципиента. Четенето у дома на старобългарските текстове е особено трудно, тъй като те трябва да бъдат тълкувани от компетентен човек, за да станат разбираеми за учениците. Четенето в клас дава сигурност, че всички са запознати с литературната творба. Първият прочит е от учителя. Преди прочита на текста поставям задача или въпрос за концентриране на вниманието, а след това в подготовка за възприемането на текста проверявам доколко учениците се ориентират в неговия смисъл. За да бъде постигната тази цел – разбиране и осмисляне – включвам в дейността си не само евристични, но и изследователски методи.
Дейностите практически решават изискванията, заложени в ДОИ за учебно съдържание в 9. клас. Иновацията в технологията е използването на електронни ресурси и компютърни програми като дейности, които стимулират задълбоченото общуване с художествения текст и формулирането на аргументирани изводи. Технологията обвързва учебната с възпитателната работа, предпоставя системното търсене на разнообразие от дейности, съобразно с целите на литературното обучение. Дейностите за развиване на литературните компетентности и креативното мислене у поколението Z включват аналитично наблюдение върху художествения текст и неговата интерпретация, систематизиране на информацията от електронни учебници и други ресурси, изработване на постери, презентации и сайт, виртуална карта за мисиите на Кирил и Методий, работа чрез математическия модел Танграм и компютърните програми GeoGebra и Elika.
Създаденият модел е приложим при изучаването на художествени произведения и на други автори от различните културни епохи. Той позволява успоредно със стандартите за задължително програмно съдържание да се постигнат и да се надхвърлят зададените параметри, известни като очаквани резултати. Идеята е да се провокира интересът на учениците посредством предоставена свобода, гласувано доверие и възможност за творчески подход към проблема. Създаването на продукт, синтезирал идеите и усилията на екипа, поражда авторско удовлетворение, което силно проличава и в процеса на работа, и при представянето на крайния продукт – сайт и презентации, в дискусията и дебата. Чрез прилагането на технологията постигам позитивен психологически ефект, който е важен, защото дава възможност на младите хора да мислят и да творят. Съществен момент е и емоционалният отзвук – подобни методи поставят учениците в ситуация на учене чрез преживяване и придобиване на собствен опит. Забравената старобългарска литература е новост, на векове назад отстояние от младите хора, а за пореден път се убеждавам, че кирилицата съвсем не е забравена от тях, въпреки многото чужди езици, с които работят в модерния 21. век.
