Обучението в началното училище има основополагащо значение за формирането и развитието на детската личност. Чрез него учениците овладяват система от знания, от умствени и практически действия. Изграждат се нови „модели“ на социално, интелектуално и нравствено реагиране. Значителна роля в осъществяването на тази цел има езиковото обучение.Разширяването на палитрата от използвани методи от учителя е важно условие за активизиране на учебния процес. В статията е представен разработен и апробиран от автора иновационен педагогически модел, свързан с разширено използване на сетивни опори в обучението по български език във 2. клас за онагледяване на образователната дейност при изучаване на съществителното име. Описани са целта, задачите, изследователските критерии и показатели и резултатите от проведеното експериментално изследване.
К. Д. Ушински нарича родния език „най-велик народен наставник“, „удивителен педагог“, „най-добър тълкувател на заобикалящата ни природа и живот“. Усвояването на езика е главна задача на училището като цяло и най-вече на обучението по български език. То е сложна и многоаспектна дейност, която привлича все повече вниманието на изследователите.
За успешното протичане на езиковия урок от голямо значение е избраният технологичен процес, наситен с подходящи дейности на учениците за усвояване и прилагане в речевата практика на лингвистичната информация. По същество педагогическата работа е творческа и изисква творческа нагласа от партньорите в учебния процес – учител и ученици.
Когато искаме да достигнем до някакво знание, имаме много и различни възможности. Често е трудно да изберем най-правилния път, особено ако имаме горчив предишен опит. За да бъде успешна и мотивираща образователната работа, тя трябва да бъде интересна, жива и осмислена.
Условие за активизиране на учебния процес е разширяването от страна на учителя на палитрата от използвани методи, част от които са негова „рожба“. По този начин става възможно учителят „да надскочи“ ограниченията на нормативните документи, залагащи рамката, в която трябва да се реализира учебно-възпитателният процес.
Общоизвестно е, че усвояването на учебното съдържание по български език в началното училище е резултатно в максимална степен тогава, когато на учениците се предоставя възможност да анализират и сравняват изучаваното ново за езиковата категория с изученото по-рано. От тази гледна точка често учителят е изправен пред редица трудности при организирането и провеждането на урока по български език както поради спецификата на учебното съдържание, така и поради възрастовите особености на учениците от начален етап.
От една страна, децата постъпват в училище с определена езикова компетентност, владеят говоримия български език, от друга страна, учебната програма изисква абстрактната и сложна езикова материя да се осъзнае и осмисли от тях, да усвоят определен набор от езикови понятия и нормативни изисквания, чрез които да овладеят книжовния български език. Конкретно-образното мислене и бедният социален опит затрудняват малкия ученик. Затова проблемът за начините, по които учителят може да поднася учебното съдържание с оглед на по-лесното му възприемане и по-трайното и задълбочено усвояване от учениците, е актуален и занимава педагогическата и методическата теория и практика, оставайки перманентно дискусионен.
За да се превърнат граматическите знания в умения и навици, трябва да бъдат основно усвоени от децата. Ученикът ще усвои едно или друго граматическо понятие само тогава, когато го проумее. За съзнателното усвояване на понятията се изисква правилно разбиране на изучавания езиков факт, защото той притежава много страни и белези, които не може изведнъж и изцяло да бъдат съобщени на децата.
В началната училищна степен нагледността е един от основните принципи на обучението. Мястото и значението на нагледността за усвояване на информацията от учениците са оценени отдавна от педагози и методици и сега всеки учител е убеден, че когато учениците добият зрителна представа за предметите и явленията, тяхното възприемане и осмисляне са на по-високо равнище. Характеристиката на възрастовите особености на учениците от началната училищна степен изисква онагледяване на обучението. Нагледността помага да се усвоят абстрактните явления.
От тази гледна точка онагледяването по време на урока по български език е от особено важно значение. Става дума за създаване на предпоставки за активно възприемане на езиковите факти, явления и закономерности чрез наблюдение на езиков материал, илюстративен материал, табла и т.н. Характерът на учебното съдържание и възможностите на учениците да усвоят абстрактните езикови категории изискват да се отделя специално внимание на онагледяването по време на урока. Изследванията на психолозите показват, че обучението винаги се осъществява на основата на началните знания, получени в резултат на натрупан житейски опит. При това процесът на усвояване на нови, все по-задълбочени знания се извършва посредством постепенния преход от по-конкретни към по-абстрактни форми на мислене. Тази постановка е от особено важно значение за обучението по български език. Още изследвания на психолози показват, че при учениците от начална училищна степен преобладава неустойчивото внимание и еднообразието на дейността довежда до умора. Тази психологическа особеност изисква честа смяна на вида дейност. Това сполучливо може да става, като учителят включва игра по време на урока, както и мултимедийно презентиране.