Тъй като граматиката борави с много отвлечени понятия и в обучението трябва да се внасят по възможност повече елементи на нагледността за усвояването им, в педагогическата си практика достигнах до извода, че е необходимо да се изработи модел на обучение, в който превес да има визуализирането както на учебния материал, така и на учебните дейности, извършвани от учениците при изучаване на първото граматическо понятие във 2. клас – съществителното име.
Понятието за съществителното име е сложно, понеже белезите му са многобройни, отнасят се и до значението, и до изменението, и до словообразуването, и до употребяването му в речта във връзка с други думи. Значението на съществителното име като наименование на известен предмет за детето не е така просто, както се струва на възрастния грамотен човек, защото граматическата предметност – това не са само предмети, но и живи същества, и природни, и обществени явления, и действия, и състояния, и качества. Поради това понятието за съществителното име с присъщите му белези се формира в съзнанието на малките ученици не изведнъж, а постепенно.
За усвояване от второкласниците на знания и усъвършенстване на техните умения за откриване, определяне, преобразуване и целесъобразна употреба на съществителните имена в речта през учебната 2015/2016 година реализирах иновационен образователен модел, който разкрива в теоретичен и практико-приложен план техниките на обучение.
В подкрепа на изложената по-горе концепция, имам амбицията да отговоря на въпроса как успешно може да се интегрират възможностите на някои интерактивни техники на обучение, в съчетание с богат езиков и илюстративен материал, както и атрактивните възможности на мултимедийните презентации при изучаване на съществителното име във 2. клас.
Целта на проведеното изследване е да установя в каква степен резултатите от обучението по български език при изучаване на съществителното име се променят и зависят от разширеното използване на сетивни опори за онагледяване на образователната дейност.
От тази цел произтичат следните изследователски задачи:
- Да се запозная и използвам ефективно научна и методическа литература, свързана с темата.
- Да създам иновационен модел, интегриращ възможностите на техники на обучение, в които основната опора е визуалното (сетивното), за овладяване на съществителното име.
- Да разработя диагностичния инструментариум за изследване на резултатите от експеримента.
- Да обработя събраните емпирични данни с избрани статистически методи и да направя анализ на обобщените резултати от изследването.
Обект на изследването е обучителният процес за овладяване на съществителното име във 2. клас, подпомаган от онагледяване на образователните дейности.
Предмет на изследването е качеството на знанията на второкласниците за съществителното име и на уменията им за преобразуване и целесъобразна употреба в речта.
Изследването е проведено с 36 ученици от 2. клас на СОУ „Христо Ботев“ в Ихтиман.
В експерименталната група работиха 18 ученици от 2В клас, а в контролната група –18 ученици от 2Г клас.
Така формулираните цел, задачи, предмет и обект на експерименталното обучение дават основание да се изведе следната хипотеза: Ако в обучението по български език във 2. клас се приложи иновационен модел, свързан с разширено използване на сетивни опори за онагледяване на образователната дейност при изучаване на съществителното име, ще се подобри качеството на знанията за съществителното име и на уменията за неговото преобразуване и целесъобразна употреба в речта.
В проведеното експериментално обучение основният метод за събиране на емпирични данни е самостоятелната работа. Като основа за създаването на самостоятелните работи служи учебната програма по български език и литература за 2. клас.
Експерименталното изследване се осъществява чрез три самостоятелни работи. Всяка е разработена в два варианта за първа и втора група с цел регистриране на изходно ниво.Задачите са апробирани, но конструирането на изходните нива е направено специално за нуждите на експерименталното изследване.
Оценяването на работите се извършва по точкова система. За постигане на максимална обективност при оценяването са разработени критерии за оценка на резултатите.
Комбинирането на задачите в цялостни самостоятелни работи е подчинено, от една страна, на изискването да се започва с по-леки задачи и постепенно да се увеличава степента на трудност, а от друга страна – да се развият и усъвършенстват уменията на учениците за преобразуване на съществителното име и за целесъобразната му употреба в речта.
Критериите и показателите за оценка на постиженията на учениците в областта на езиковото обучение произтичат от изискванията на учебните програми и ДОИ за учебното съдържание по български език, утвърдени от МОН.
Провеждането на проверките дава възможност за отчитане на индивидуалните постижения и съотнасянето им към определените стандарти за очаквани резултати. Всяка самостоятелна работа измерва резултатите на различни нива, но като цяло те са подчинени и свързани с целта на изследването.