Иновационен образователен модел за изучаване на съществителното име във 2. клас

Задачите от използваните самостоятелни работи проверяват дали ученикът:

• владее основните норми на графичната и писмената система на българското писмо (чрез писане на текст под диктовка във всички самостоятелни работи);
• може да открива и разграничава съществителни собствени и нарицателни имена в м., ж. и ср. род, в ед. и мн. число, умалителни съществителни имена (самостоятелна работа № 1);
• умее да изменя съществителни имена в м., ж. и ср. род, в ед. и мн. число и да образува съществителни имена от други думи (самостоятелна работа № 2);
• умее да употребява в речта си съществителни имена и правилно да ги съгласува с прилагателните (самостоятелна работа № 3).

В методическата литература изследователските критерии се разглеждат като признаци, с помощта на които правим оценка или класификация на проведените изследвания. Показателите характеризират степените на развитие на изследваните обекти и се изразяват в число, което показва нивото на овладяване на знания, а в нашето изследване отчита овладяването на знания и умения от второкласниците за съществителното име. Изследователските критерии и показатели измерват обективно езиковите компетенции, които се формират чрез експерименталното обучение.
За показатели са използвани оценките от учебните постижения на учениците, отговорили на включените в самостоятелните работи задачи.
Критерии за отчитане на резултатите:

1. Степен на овладяване на знанията за съществителното име и на уменията за откриване и разграничаване на съществителни собствени и нарицателни имена в м., ж. и ср. род, в ед. и мн. число, умалителни съществителни имена.
   Показател № 1 – определен брой точки (максимален брой точки – 19).

2. Степен на овладяване на уменията за изменение на съществителните имена в м., ж. и ср. род, в ед. и мн. число, за образуване на съществителни имена от други думи.
   Показател № 2 – определен брой точки (максимален брой точки – 26).

3. Степен на овладяване на уменията за употреба в речта на съществителни имена и правилното им съгласуване с прилагателните.
   Показател № 3 – определен брой точки (максимален брой точки – 26).

По посочените критерии и показатели се осъществява сравняване и анализ на заключителния етап от експерименталното изследване в експерименталната и контролната паралелка.
Статистическите методи за анализ на получените в хода на изследователската процедура данни са задължителен елемент от изследването. Чрез тях се разкрива до каква степен съществува отношение (релация) между резултатите, както и тяхната надеждност и истинност. За целта обобщаването на емпиричните данни се осъществява чрез определяне по статистически път на персентилни норми.
В представеното изследване за анализ, обработка и обобщение на данните са използвани персентилни норми, а изборът ми е продиктуван от някои техни особености: първо – използването им е много практично, и второ – дават възможност за сравняване на резултатите от ИК. Персентилните норми помагат да се установи мястото на всеки ученик в изследваната група. С помощта на формираните норми може да се сравнят получените индивидуални резултати.
Обобщените по статистически път емпирични данни от изследването са представени таблично и графично. Табличното представяне дава възможност за прегледно демонстриране на резултатите от проведеното експериментално обучение. Графиката – за по-прецизно представяне на същността на данните. Чрез нея се контролира точността на анализа, направен с други методи. Поставената хипотеза се доказва от събрания емпиричен материал. Статистическата значимост на резултатите се потвърждава от приложения критерий на Розенбаум. Нулевата хипотеза (Н₀) се отхвърля и се приема алтернативната (Н_А), която доказва, че има статистически различия.
От резултатите от проведеното експериментално обучение се вижда, че учениците от експерименталната група се справят по-успешно от учениците в контролната група. Получените резултати ми дават основание да смятам, че проведеното педагогическо изследване е успешно и може да бъде използвано в бъдещата ми практика.
За да бъдат съзнателно усвоени граматическите понятия в 1.–4. клас, е необходимо учениците активно да участват в процеса на обучението. Те са сигурно овладени само тогава, когато са резултат на собствена мисловна дейност. Ето защо работата за формиране на граматическите понятия трябва така да се организира, че непрекъснато да се стимулира мисловната дейност на учениците. Това е едно от най-важните изисквания за формиране на всяко граматическо понятие. Обогатяват се изследванията, посветени на оптимизирането на тази дейност, и добрите педагогически практики в този аспект.