Математиката е абстрактна и точна в своята същност наука. Обучението по математика развива:Интерактивните методи създават условия за учене, които провокират ученика да открива сам себе си в процеса на обучението, пораждат положителни емоции и стимулират нарастваща жажда за придобиване на знания. В статията е разгледано приложението на интелектуалните карти в обучението, в частност в обучението по математика. Описани са стъпките за създаване на интелектуална карта, очертани са някои предимства и недостатъци на модела, както и методически грешки при използването на метода в педагогическата практика.
- сензорното (сетивното) и логическото познание, паметта и въображението;
- вниманието, концентрацията и волята за постигане на определен резултат;
- математическите умения и способности.
Ненапразно в цяла Европа в понятието ключови компетенции, придобило особено значение през последните години както на политическо, така и на училищно ниво, са включени осем основни умения и нагласи. Компетенцията „Математически умения и основни знания в природните науки и техниката“ заема трето място[1].
Наблюденията ми като учител показват, че за постигането на поставената задача учениците трябва да бъдат окуражавани да идентифицират съществуващи проблеми и да работят индивидуално или групово по тяхното решаване. „Не можем да очакваме активно възприемане на учебното съдържание, ако ученикът не е готов да го възприема“ (Пирьов и др., 1966: 78).
Много често учениците поставят въпроси като: „Това защо го учим?“, „Това къде ще ни потрябва?“, „Какво от това, като не е така?“, „Може ли и без това?“, и много други.
Това провокира у мен желание и интерес да търся подходящите методи, чрез които да се стимулират задълбочени разсъждения и анализ у ученика, спомагащи за неговото интелектуално и комуникативно развитие.
Формирането на личностни качества като логическо и алгоритмично мислене, ясно и точно изразяване, дисциплиниране на мисълта и действието, отзивчивост и толерантност, активно отношение и способности за решаване на проблеми е предпоставка за успешно адаптиране в живота. Всичко това води до необходимостта от създаване на условия за работа, за учене, които да провокират ученика да открие сам себе си в процеса на обучението. И тези условия да са съпътствани от положителни емоции, стимулиращи нарастваща жажда за знания и открития. Такива условия се създават чрез интерактивните методи.
„Визуализацията на учебното съдържание е изключително важна, а по-добрата визуализация е предпоставка за по-добро учене. Всяко едно понятие може да бъде конструирано и визуализирано по начин, известен като интелектуална карта“ (Бинев & Бинева, 2012: 197).
Интелектуалните карти (от английски: Mind Map – мисловни карти, карти на знанието) са удобен начин за изобразяване на процеса на общото системно мислене с помощта на схема. Те представляват диаграми, използвани за визуално представяне на информация (идеи, задачи, цели), свързана чрез ключова дума или идея[1]. Може да се прилагат за генериране, структуриране и нагледно представяне на идеи, както и като помощно средство за обучение и организиране на информация, разрешаване на конкретен проблем или вземане на решения. Основани са на използването на една централна идея, от която се разклоняват асоциираните с нея идеи или категории, като всяка отделна идея е представена чрез ключова дума и визуални елементи (изображения, цветове, схеми, форми). Отделните категории представляват семантични връзки между части от информацията. Интелектуалните карти се основават на нелинейното, лъчистото мислене. По този начин, използвайки система от думи, изображения, числа, логика и цвят, се отключват скрити възможности на мозъка и се повишава капацитетът му, подпомагат се способностите за планиране, организиране и запаметяване.