Терминът „мисловна карта“ (интелектуална карта), както и подходът за съставянето ѝ, са на известния британски учен психолог Тони Бюзан и се появяват в края на 60-те години на 20. век, първоначално разработени като начин за по-бързо усвояване на знания. Бюзан е един от водещите специалисти в света в областта на визуалното мислене и водещ лектор на тема мозък и учене. Интелектуалните карти са визуално представяне на мисловния процес и бързо стават популярни като творческа, иновативна и ефективна алтернатива на линейните записки. Те са адаптивен инструмент за почти всичко: планиране, организиране, създаване, представяне, решаване на проблеми, комуникация и метод за запомняне на информация. Над 250 милиона души по света използват интелектуалните карти. Много компании като NASA, Microsoft, Boeing, IBM, Toyota използват интелектуални карти за управление на процеси, ресурси, разработване на нови продукти и идеи[1].
Разработката на интелектуалните карти се основава на следните изводи от изследванията на мозъка:
- В дясното полукълбо на човешкия мозък са разположени центровете, които отговарят за въображението, цветовете, ритъма, пространството, а в лявото – за числата, думите, логиката, последователността, линейността, анализа.
- Човешкия мозък реагира на звуци, език (думи, цифри, символи), цветове, изображения, ритъм, логика (време, асоциации, линейност).
Основавайки се на тези заключения, Бюзан предлага опростен набор от правила, чрез които може да се свържат отделни информационни блокове в цялостна картина, като го дефинира като мисловна карта. Посредством нея информацията се визуализира, което позволява по-доброто й възприемане и разбиране, като се създават асоциации между думи, фигури, цветове и др.
Т. Бюзан предлага следните стъпки за създаване на интелектуална карта.
- Бързо (светкавично) генериране на интелектуална карта. Определете стимулиращ централен образ или дума във връзка с проблема за решаване и ги разположете в центъра на лист хартия (за предпочитане бял, минимум А4, а още по-добре форматът да е по-голям), обърнат хоризонтално. Отразявайте всяка идея, колкото и абсурдна, нереалистична, глупава да изглежда. Всички идеи се свързват с линии (клони). Централните линии винаги са по-плътни от останалите. Използват се различни цветове (минимум три).
- Първа преработка на картата. Анализирайте идеите. Групирайте ги по сходство, по това, как допринасят за решаване на проблема. Открийте т.нар. основни организиращи идеи, които помагат да се извърши комбиниране, категоризиране, йерархизиране. Отразете възникналите нови асоциации на съответните им места, т.е. във връзка с ключовите думи и образи на картата. Преразгледайте в контекста на цялата карта всички асоциации, включително и най-абсурдните, и най-глупавите. След всеки вариант на картата очертавайте около нея граници, идеите, възникнали извън границите, също отразявайте и запазвайте.
- Инкубация. Оставете картата за известно време. Когато сте отпуснат, спокоен и сам със себе си, когато се разхождате, спите, мечтаете и т.н. у вас ще възникне озарение, творческо решение, творческа мисъл по проблема.
- Втора преработка на интелектуалната карта. Генерирайте бързо идеи за подсилване на вече създадените. Преразгледайте идеите и тяхната организация. Създайте нова карта на базата на вече създадената.
- Заключителен етап. Търсете реализация на идеите, като разкривате връзките между тях. Старайте се отделните части да придобиват все по-голяма цялост. Осмислете идеите, цялата информация, която картата ви дава (Бюзан, 2010).
Впечатли ме следната интерактивна карта за конструиране на интелектуална карта.
Фигура 1