Приложение на интелектуалната карта в обучението по математика

Има ли място интелектуалната карта в обучението по математика? Разбира се, че има. Интелектуалните карти спомагат учениците да се научат как да учат, да мислят и разсъждават. Чрез тях може да се развиват математическа логика, умения за правилна концепция и структура, за естетическо оформяне и представяне.
В обучението по математика интелектуалните карти може да се прилагат:

• при изграждане на нови знания и при систематизиране и обобщаване на знанията;
• при решаване на задачи, при представяне на методи за решаване на задачи;
• при конструиране на ново понятие, теореми, техники на доказване, решения и др.

Със своето структуриране на знанията интелектуалната карта има следните предимства:

• цялата информация е представена на един лист и лесно се обхваща с поглед;
• много добре се виждат и показват логическата връзка и йерархията в представената информация (понятия, закономерности, теории и др.);
• много бързо и лесно може да се направи преговор за систематизиране и обобщаване на различни елементи от учебното знание, възпроизвеждане на цялостното съдържание на картата с наличието на единични опорни термини и понятия.

Илюстрирана с различни цветове, изображения и шрифтове, интелектуалната карта улеснява запаметяването, дава усещане за живот на представената информация, стимулира творческите възможност на автора на картата, обогатява неговите представи и развива познавателната му дейност.
При използването на интелектуалната карта за преподаване важно значение има въздействието, което тя оказва върху сетивното възприятие на ученика. Не е за подценяване прилагането на мултисензорен подход – обединяването на въздействието на слухова и зрителна информация. Формата, контрастът, цветът, шрифтът, дебелината на линиите, знаците за движение са сигнали към мозъчната кора за значимост (Костова, 1998).
Според В. Гюрова няма правилни и неправилни модели при изработването на интелектуални карти. Те могат да бъдат визуални изображения под формата на паяк-диаграми, спрей-диаграми, стилизирани художествени образи като рибена кост, дърво, растения и др. Изборът на модел се определя от съдържанието на информацията, която ще се визуализира, от въображението и уменията на обучаваните за творческо представяне на текст чрез образи (Гюрова и др., 2006).
Авторите (Гюрова и др., 2006) посочват следните методически грешки при използването на интелектуалната карта в педагогическата практика:

• избор на неподходящ текст – прекалено голям или неструктуриран;
• възлагане на задачата без възможна информация за интелектуални карти;
• недостатъчно време за работа;
• избирателно представяне на модели поради недостиг на време;
• неосигуряване на необходимите материали за изработване на моделите;
• неточен инструктаж.

Разбира се, интелектуалните карти имат и недостатъци. „Интелектуалните карти са основа за писане, преразказване, съчиняване. Те дават плана, технологията, но не са крайният продукт“ (Костова, 1998). Необходима е обоснована преценка за прилагането на интелектуалната карта  в образователния процес, защото традиционното писане, развиващо логическото мислене, си остава един от задължителните компоненти. А и когато с дадена дейност се прекали, тя неминуемо омръзва, особено на децата. Затова всяко приложение на интелектуалната карта в обучението трябва да бъде добре премислено, обосновано от страна на преподавателя, с цел да се избегне рискът от претовареност и еднообразие.
Приложена в обучението по математика, интелектуалната карта е метод, който дава големи възможности за творчество и конструктивна комуникация между субектите в учебния процес. Без претенции за универсализация, интелектуалните карти предлагат голяма гама от възможности и за учителя, и за ученика. Те подпомагат процеса на представяне от учителя на един или друг елемент от учебното знание – факти, понятия, закономерности, теории и идеи. Ученика интелектуалните карти насочват към логически връзки и зависимости в изучаваното учебно знание и подпомагат извеждането на обобщения.