Мисълта на Константин Величков (Величков, 1896), че „Всеки един от преподаваемите в училищата предмети има своето образователно и възпитателно значение: но първото място в това отношение справедливо се пада на матерния език, той е средището, около което се движи цялата система на обучението, орган, без който никой учебен предмет не може да мине”, както и от необходимостта да се затвърдяват националните ценности чрез изучаваните литературни произведения, насочва вниманието към проблема за формирането на литературните умения и тяхното диагностициране. Не само заради значимостта му за обучението по литература, но и заради последиците, които има за цялостното развитие на учениците. Сега, във времето на глобализация, е повече от необходимо запазването на националното самосъзнание, на уникалния национален облик, на националното самочувствие, върху които да създаваме своите конкурентни предимства. И в същото време е необходимо да се формират и общоевропейски, общочовешки ценности. Без умение за общуване в непрекъснато развиващата се социокултурна реалност не е възможна успешната социализация на младия човек.Проблемът за формирането и диагностицирането на литературните умения на учениците от гимназиален етап чрез богат и разнообразен инструментариум (анкети, тестове и литературноинтерпретативни съчинения) е особено актуален днес, когато сме свидетели на все по-нарастваща демотивация за учене. Той е значим не само за обучението по литература, но и заради последиците, които има за цялостното развитие на младите хора. Обучението по литература не само обогатява комуникативния опит на учениците, но и най-широко демонстрира възможностите за употреба на езиковите средства, с което съдейства за развитието на езиковата компетентност. В статията са разгледани някои форми и методи за установяване на резултатите и накратко са представени изводи, основани на опита на автора в приложението на анкетите.
Първостепенно значение в това отношение има формирането на социокултурна и литературна компетентност. Обучението по литература не само представя многообразието от ситуации на общуване в художествения свят на творбите, с което обогатява комуникативния опит на учениците – „прицел на обучението по български език”, но и най-широко демонстрира възможностите за употреба на езиковите средства, с което съдейства за развитието на езиковата компетентност – основна задача на обучението по български език.