Съвременните образователни изисквания налагат използването на разнообразни и обективни – по възможност – методи на оценяване. Задачите за оценяване са дейности, чрез които може да се получи обратна връзка за нивото на знанията и за степента на усвояване на уменията на учещите. На базата на получената информация се формира обективна оценка за техните постижения.
За да се създаде работеща, надеждна и валидна система за проверка и оценка на резултатите от учебния процес, трябва преди всичко да се даде отговор на следните въпроси:
- Какъв вид резултати от подготовката на обучаемите трябва да се проверяват?
- Какви форми и методи за проверка (установяване) на резултатите може да се използват?
- В какъв вид трябва да се представят резултатите от проверката?
Отговорът на първия въпрос като че ли е напълно ясен. Трябва да се проверяват количеството на усвоените знания, степента на формираност на уменията и равнището на придобитите компетенции.
По отношение на втория въпрос науката и практиката за проверка и оценка на знания, умения и компетенции предлагат разнообразни форми и методи, които най-общо може да се отнесат към две категории, в зависимост от начините за приписване на числова оценка:
- методи, при които оценката се дава от експерт (в преобладаващите случаи преподавател);
- методи, при които оценката се формира от броя на избраните от обучаемия верни отговори на множество въпроси.
Във втория случай участието на експертите не е пряко. Те предварително формулират множество въпроси, верните отговори към тях и дистракторите (подвеждащите отговори). Прието е създаденият по този начин инструмент да се нарича обективен тест.
Във връзка с третия въпрос, според установената у нас практика резултатите от проверката се представят във вид на числова оценка – една от оценките на шестобалната система, която е регламентирана чрез Закона за висшето образование и Закона за народната просвета. Когато преподавателите оценяват писмените работи на обучаемите, поставят оценка от шестобалната система. Когато изпитването е чрез тест, обикновено се отчита броят на тестовите задачи, за които е даден верен отговор. След това скалата се трансформира в шестобална.
По определение тестът е система от въпроси, чрез които се определят или измерват подготовка, придобити знания и умения, умствени способности и интелигентност. Разговорно се употребява и като синоним на изпит, проверка. Според Г. Бижков „дидактическите тестове отчитат постигнатото равнище на знания и умения в дадена област в определен момент от педагогическия процес“ (Бижков, 1996).
Предимствата на теста са достатъчно основание за избора му като инструмент за проверка и оценка на трайността на знанията и уменията на учениците:
- възможността за обективно измерване на знанията и уменията чрез единство на критериите за оценяване;
- единните изисквания към обучаемите, позволяващи извършването на важни изводи за степента на усвоеност и качеството на знанията;
- съкращаването на времето за проверка, което е съществен показател за оценяване на ефективността на обучението;
- обективността на подхода, което стимулира самооценка у учениците.