Диагностициране на литературните умения на учениците от гимназиален етап

В зависимост от целите тестовете в обучението по литература може да бъдат класифицирани по следния начин:

• информационни – проверяват знанията върху сюжета и определен кръг термини;
• комуникативни – проверяват възможностите на ученика да реагира на конкретна езикова ситуация и да открива и осмисля проблеми, които тя поражда;
• аналитични – изискват разсъждение, за да се откроят верните от неверните твърдения, свързани с разглеждания проблем.

Таблица 1. Показатели и критерии

Инструментариумът, с който се установява постигнати ли са тези критерии и показатели:

• анкети;
• тест;
• ученически свързан текст (ЛИС).

Опитът показва, че най-ефективно е провеждането на две анкети. Първата проверява знанията на учениците, преди те да се запознаят с автора и неговото произведение. Втората анкета се провежда в последния час, когато учениците подробно са изучили конкретната тема и след като чрез тест и писмена работа (ЛИС) са проверени придобитите вече знания и умения.
Използваният тест се състои от нечетен брой въпроси със затворен и с отворен отговор. Въпросите със затворен (избираем) отговор носят по 1 точка, а въпросите с отворен отговор – по 2 точки. Първите пет въпроса са комуникативни, а останалите са информационни и аналитични (проверяват знанията върху творческата история, сюжета, композицията на творбата, идеите, които тя внушава, личността и стила на автора, значението на творбата).
Анализът на писмената работа (ЛИС) е от особено значение, тъй като интерпретативният текст има предимство пред останалите инструменти, измервайки комплексни знания и умения. Предложените критерии и показатели, съобразени с ДОИ за оценка на интерпретативен текст, се разглеждат като едно цяло, като сложна, неделима система от знания, умения, отношения и компетентности.
Прилагането на този инструментариум в практиката ми налага следните изводи:

1. „Пречупването” на учебното съдържание през цялостното равнище на класа позволява чрез принципа за достъпност то да се направи достояние на учениците.
2. Прилагането на анкетата в съчетание с предварителната самостоятелна работа на учениците с текста се оказва един от успешните методи за провокиране на интерес към литературните произведения.
3. Включването на ИКТ в процеса на обучение „осъвременява” работата в часовете по литература.
4. Осъществяването на прецизни междупредметни връзки с историята спомага изграждането на по-пълна, цялостна представа за изучаваното произведение.
5. Съчетаването на различни форми за оценка и контрол (тест, ЛИС и заключителна анкета) съдейства за постигане на съответните знания и умения.