Технология за усвояване на граматични времена в английския език от учениците в 6. клас

Умелият подбор и прилагането на набор от методи и техники при представянето и упражняването на сегашно просто и сегашно продължително, минало просто и минало продължително време в английския език са важно условие за успешното им усвояване и последващо използване от учениците. В статията са представени някои теоретични аспекти на преподаването на граматика, както и обща схема на разработената и апробирана в педагогическата практика на автора иновативна технология за усвояване на граматични времена в английския език от учениците в 6. клас.

Теоретични аспекти

Според С. Торнбъри (Thornbury, 2005) граматиката е система от правила, които описват образуването на изреченията в езика, и това като че ли я прави доста скучна за голяма част от учениците. Представянето й може да стане индуктивно или дедуктивно.
Посредством индуктивния подход се правят умозаключения от частното към общото. Обикновено на учениците се дават езикови примери и им се казва да намерят по какво си приличат, т.е. да открият сами граматическите правила, а не да им бъдат казани. Дж. Хармър в Teaching and Learning Grammar (Harmer, 1991) представя няколко техники, при които се използва индуктивният подход: предварителен преглед, техники за свързване, изучаване на текст, решаване на проблем.
Обратно на индуктивния подход е при дедуктивния подход. При него се правят умозаключения от общото към частното, както посочва К. Гюнтер в „Как да усвоим чужд език“ (Гюнтер и др., 1992). Хармър (Harmer, 1991) показва няколко техники, с които се демонстрира дедуктивният подход: използване на таблици, диалог, текстове за обяснение на граматиката, картини за визуализиране на ситуация, моделиране, изолиране, времеви линии и др.
В заключение на този кратък теоретичен преглед, може да се каже, че учителят е този, който решава кой от двата подхода или комбинация от двата ще използва при преподаването на някаква граматична структура, в зависимост от учениците, с които работи.

Същност на технологията

Целта на разработената технология е да се разберат и усвоят от учениците образуването и употребата на сегашно просто и сегашно продължително, минало просто и минало продължително време в английския език.
Задачите, които си поставих с експерименталното въвеждане на технологията, са следните:

• Да се обясни образуването на всяко едно от времената, като се акцентира върху особеностите в правописа на окон   чанието -s за сегашното просто време, сегашното причастие за сегашно и минало продължително време, миналото време на правилните глаголи.
• Да се обясни употребата на всяко едно от времената и се дадат времевите изрази, типични за всяко време.

• Да се направят достатъчно упражнения за усвояване на тези времена.

• Да се приложат методи и техники за по-добро разбиране на образуването и употребата на сегашно просто, сегашно продължително, минало просто и минало продължително време с цел да се получат по-добри резултати в края на обучаващия етап.

При преподаването на граматичните времена се постарах да спазя петте правила, посочени от Хармър (Harmer, 1991), за да бъде представянето добро: ясно, ефективно, живо и интересно, подходящо, продуктивно.
Тук ще представя обща схема на технологията.
Първоначалното представяне на времената: образуване на положителна, отрицателна и въпросителна форма, особености в правописа на окончанието -s за сегашно просто време, сегашно причастие за сегашно и минало продължително време, минало време на правилните глаголи, става под формата на лекция. Следват обяснение на най-често срещаните употреби за всяко едно от времената и записване на характерните за него времеви маркери. Правят се упражнения за усвояване на образуването и употребата на съответното време и се дават упражнения за домашна работа, които се проверяват в следващия час. Накрая се прави тест за проверка на знанията на учениците за образуването и употребата на съответното време.
След проверката на тестовете, класифицирането на грешките и подреждането им по важност по модела, предложен от П. Ур в A Course in Language Teaching: Practice and Theory (Ur, 1991), се преминава към обучаващия етап, целта на който е на базата на наученото и използването на някои допълнителни методи учениците да постигнат по-добри резултати в края на обучението. Обучението се провежда през следващите няколко часа. В тях намират място и се използват в различна степен дискусията, беседата, ролевата игра, методът на мозъчната атака (Ur, 1993), методът на пробата и грешката, състезанието, техниките на корекция от учител и съученици, както и самокорекция.
Обучението за всяко едно от времената се провежда през последващите обясненията часове, като се отделя определено време от тях, а не цял час. Започва се с образуването на съответното време. Възлага се на ученик да спрегне определен глагол в даденото време в някаква форма. Ако той сгреши, се поправя (самокорекция) или го поправят съучениците му (корекция от съученици).
Следва ролева игра. Ученик трябва да спрегне даден от учителя глагол в упражняваното време в първо лице единствено число, друг продължава за второ лице единствено число и т.н. до спрягането на глагола във всички лица и числа. Това упражнение поддържа вниманието на учениците на доста високо ниво.
След това се пристъпва към упражнения за употребата на времето или времената (напр. сегашно просто и сегашно продължително време, минало просто и минало продължително време). Класът се разделя на две групи (друга ролева игра). На дъската е начертана таблица с две колони, където се записват получените от групите точки. Ако направят вярно упражнението, получават точка, ако не – не се пише нищо. Тегли се жребий кой отбор да бъде първи. На дъската се написва изречение, в което учениците трябва да поставят глагола в едно от двете упражнявани времена. Ако отборът, чийто ред е, сгреши, а другият отговори, вторият получава точка. Изисква се учениците да пояснят защо са избрали съответното време. По този начин те запомнят употребите на времената, както и специфичните времеви маркери, които се използват с тях. Условието е всеки ученик да участва само по един път. Това осигурява участието и на силни, и на слаби ученици.
След обучаващия етап се провежда изходен тест. Получените резултати са много по-добри, отколкото при теста в началото на експеримента.