Междутекстовият подход в обучението по литература: Библията – културен феномен и литературен ключ

Използването като отправна точка на библейски текст при изучаването чрез междутекстов подход на български художествени творби е актуално и перспективно, защото човек би могъл чрез истините, заложени в Библията, да разшири светогледа си и да изгради нравствено-ценностната си система. Библията е основата на най-универсалния духовен кодекс, валиден на практика за всички хора до днес. Тя е универсален извор на знания и опит.
Много творби на литературата са осъществени върху сюжети от Библията и е изключително важно събуждането на интерес, любознателност към текстовете от Светото писание още в 9. клас, когато учениците за първи път се запознават със същността на Библията и с основни библейски сюжети.
В библейските истини и предписания литературата търси хуманното, градивното, жизнеутвърждаващото. Преди пристъпването към изучаване на художествен текст чрез интертекстуално обвързване с библейски текст е изключително важна предварителната подготовка на учениците, познаването на двата сравнявани текста, единият от които е от Библията, известна също като „Книгата на книгите“ – синтактична конструкция, изразяваща внушение за нейната свръхценност.
Когато в учебния процес при изучаването на раздел „Библия“ в 9. клас е заложена предварително идеята библейски текстове да бъдат многократно включвани до 12. клас за междутекстов анализ в часовете по литература, се постига повишаване на мотивацията за учене и на ефективността на обучението.
Свещеното писание на християните, Библията, със своята всеобхватност се явява фундаментален текст – „интертекст“, който оказва основополагащо влияние върху цялата християнска култура. Библейски ценностни норми, теми, мотиви, образи, символи се употребяват и трансформират в много други текстове, понякога дори неосъзнато. Затова е много важна подготовката на учениците още в 9. клас, когато се поставя началото на диалога им с Библията. За целта при преподаването на учебния материал използвам интерактивни методи и техники, имайки предвид, че тази предварителна подготовка на учениците ще бъде основа за предстоящото многократно прилагане на междутекстовия анализ в часовете по литература в гимназиалната степен на обучение чрез откриване и разчитане на библейските реминисценции в художествените текстове.
Първото внушение, което целя да изградя у учениците за същността на Библията, е, че тя е културен феномен.
Преди първия учебен час в този раздел от материала по литература чрез добре обмислени въпроси проверявам предварителните нагласи по темата. Целта е също да ангажирам вниманието и да провокирам активност и интерес у учениците още преди първия урок с библейска тематика. Поставям задача учениците да си донесат за часа различни издания на Библията – детски, богато илюстрирани, или издания за възрастни (това, с което разполагат в семейната библиотека). На учениците, които не се справят с поставената задача, предоставям материалите, с които лично разполагам, така че за всеки ученик да има нагледно средство по темата. Считам темата за особено значима, предвид интертекстуалната обвързаност на европейската (включително и българската) литература с Библията.
Ефективността на обучението зависи от много фактори, един от които е взаимодействието между учениците при работа в екип. Прилагам интерактивни методи на обучение, които са желани от учещите, защото премахват монотонността, учениците чувстват доверието във възможностите им от страна на учителя и се ангажират в свързани с обучението действия, търсят значения, дискутират помежду си.
Използването на нагледни пособия е особено подходящо и повишава мотивацията за учене. Пълноценно прилагам нагледния метод, за да внуша усещането за феноменалност на Библията и за обяснение на значението на тази дума, за вникване в жанровото многообразие и специфика на Книгата на книгите (чрез разчертано в различни цветове табло в две части, всяка от които съответно за всички книги на Стария завет и за всички книги на Новия завет). Осъществявам и междупредметни връзки, най-често с обучението по история и цивилизация.
При изучаването на основните библейски сюжети в учебните часове обикновено първоначално прилагам репродуктивния метод. Включвам също комбинация от различни методи: практически, проблемни, методи за самостоятелна работа. Всеки ученик има задача за домашна работа да изготви кратка презентация на тема по избор от предложени варианти: „Сътворението на света“, „Историята на Йосиф и неговите братя“, „Историята на Мойсей“… В тази задача учениците се включват с ентусиазъм и имат възможност в часовете за консултация да споделят затрудненията и идеите си, така че да бъдат насочени и подпомогнати в процеса на изпълнение на своя проект. Така те са по-активни и могат да участват в урочната работа в часовете и чрез представяне на своите презентации по съответната тема. Индуктивните разсъждения прилагам при изучаването на сюжета за Йосиф и неговите братя. При изучаването на историята на Мойсей също първоначално прилагам репродуктивния метод – за формиране на нужните знания и защото смятам, че учениците все още не са достатъчно подготвени за проблемно изучаване на тази тема. В следващи учебни часове във връзка с разясняването на проблема с богатата символичност в библейския текст раздавам работни листове с таблици за самостоятелно попълване (после учениците правят обобщение по групи). Това е крачка към развиване на самостоятелност на мисленето и решаване на задачи с творчески характер (прилагане на методи за самостоятелна работа).
За всеки урок по литература, отнасящ се към раздел „Библия“ в 9. клас, прилагам разнообразие от нагледни средства. За да бъде достъпно и интересно поднесен учебният материал, за развиване на наблюдателност, за да е будно вниманието на учениците и за стимулиране на активното им участие в учебния процес представям основните библейски сюжети за Мойсей, за Йосиф и неговите братя…, основния сюжет на Новия завет под формата на табла и/или електронни презентации, допълвам онагледяването със схеми, например родословното дърво на Йосиф. Плана на урока „Десетте Божи заповеди“ онагледявам с презентация и включвам коментар към всяка заповед, в който участват всички ученици, достигайки сами до обобщението, че поради нравствения си характер Десетте Божи заповеди имат общочовешко и вечно значение.
Последните два часа са предназначени за презентиране на ученически проекти и за дискусия на библейска тематика или подготовка за създаване на есе върху библейска тематика (темите за греха и възмездието, за актуалността на библейските нравствени ценности в съвременния свят…). Тези часове са и за изява на всеки ученик, който не е успял в предишните да представи своята презентация пред класа.
Освен продуктите от практическите дейности, с които учениците са ангажирани в процеса на работа в часовете, за диагностика на резултатите от обучението на библейска тематика прилагам и тестово изпитване в две части, включващи Стар завет и Нов завет.
Многоаспектно е понятието образование, но днес сякаш първоначалният смисъл, вложен в него, е забравен: човекът, сътворен по Божие подобие, е призван да следва Неговия образ. Образованието е целенасоченият процес на обучение и възпитание на човека в посока към приближаването му до Бога като Негово творение и образ. Това е религиозният аспект на образованието, но той всъщност най-пълно изразява и включва идеята за усвояване на така необходимите и в голяма степен дефицитни днес за човека и обществото нравствени ценности, които са съхранени в библиотеката „Библия“. Затова е изключително важно пълноценното общуване с Книгата на книгите – за да запазим духовната си връзка с миналото, за да усвоим и съхраним завещаната ни от предците ценностна система и за да можем с гордост днес и утре да носим името Човек.