Образованието играе важна роля в живота на всеки човек. През последните двайсет години настъпиха големи промени в образователните системи и научното им осигуряване навсякъде по света. Това се налага, от една страна, от навлизането на технологиите в образованието, а от друга – от промените в мисленето и мотивацията за учене на съвременните ученици. Поради това днес е необходимо всяка образователна институция да осигури добра среда за обучение, използвайки най-новите технологии. Въвеждането на съвременните интерактивни методи на обучение повишава интереса на учениците към заниманията и активността им в учебния процес. Старите форми на преподаване са все по-малко ефективни, учениците губят интерес от монотонността в традиционния урок, защото очакват изненадата, участието в нещо интересно и ако не ги получат, губят ангажираност и мотивация за учене.Изискванията на времето и обществените нужди, изключително бързото развитие на информационните и комуникационните технологии поставят на дневен ред пред българската образователна система абсолютната необходимост от нов тип обучение, нови стратегии в преподаването. Работата по проект е едно от най-привлекателните и сполучливи решения за прилагане на интерактивните методи на обучение. Тя е особено подходяща за учениците от гимназиалния етап, тъй като предполага по-голяма задълбоченост на знанията, възможност за анализ в дадена ситуация, използване на екипен модел на работа. В статията се разглежда обучението по български език и литература в 11. клас и по-конкретно – изучаването на любовната лирика на Пейо Яворов чрез метода на проекта, свързан с работа на учениците върху кореспонденцията на поета с Мина Тодорова и Лора Каравелова.
Изискванията на времето и обществените нужди, изключително бързото развитие на информационните и комуникационните технологии поставят на дневен ред пред българската образователна система абсолютната необходимост от нов тип обучение, нови стратегии в преподаването. Нещо повече, пред съвременното обучение стоят за решаване редица сериозни въпроси, като застъпването все повече на проблемното и развиващото обучение, интегративността на знанията, поставянето на учещия в активна и творческа позиция, за сметка на механичното възпроизвеждане на запомненото. Днешният ученик е част от една високоинтерактивна среда – пъстра и динамична, която светкавично реагира на всяко негово действие, в която всеки миг е приключение. В тази среда той е откривател, герой, творец, дизайнер и какво ли още не. Това е основание за включването на компютъра, мултимедийния проектор, интерактивната дъска като помощници на учителя в ежедневната му дейност.
Според националната програма за информационни и комуникационни технологии в образователната система дигиталната компетентност е една от ключовите компетентности, дефинирани от Европейската комисия. Познанията, получени в процеса на обучение и използване на нови технологии, рефлектират върху умения, свързани с житейската реализация на личността и възможността ѝ за социална интеграция. Навлизането на модерните технологии в образованието оптимизира процеса на обучение и повишава неговата ефективност. Новите реалности на глобализиращото се информационно общество изместват познатите понятия, залегнали в училище. Учебниците активно се преобразуват в информационни източници, защото животът наистина не се състои само от книги. Знанията като самоценност прерастват в компетентност, тъй като животът ни не е пасивен, а много променлив. Съвременният учител вече не може да бъде глашатай, трансформатор на някоя „недосегаема“ истина, той трябва да бъде организатор на сложната работа на учещите се за решаване на творчески задачи, достигащи до научни знания, не само за усвояване на крайния резултат, а по-скоро откриване на възникнали проблеми, алтернативни подходи и решения.
Най-важната задача на училищното обучение по литература в гимназиален етап е да положи основите на хуманитарната култура и да съдейства за изграждането на ценностната ориентация на подрастващите. Часовете по литература категорично определям като часове по Човекознание. Учителят, преподаващ този предмет, е призван не просто да даде научни знания, а да развие човешкия потенциал и да обогати нравствения опит на младите хора. Тази нелека задача всъщност е нашата щастлива орисия. Трудно се изгражда духовна връзка – мост между поколенията, но не се ли справим с това, няма пълноценен учебен процес.
В 11. клас на българското училище се осъществява най-същественият етап в литературното образование на учениците. С оглед на предстоящите национални изпити се работи за разширяване и задълбочаване на знанията в рецептивен, общотеоретичен и аксиологичен аспект. Изборът на конкретна стратегия на работа би могъл да въведе известен прагматизъм с цел да се постигнат по-високи резултати на зрелостния изпит. Заедно с това се налага да организираме дейността си така, че да носи практическа реализация и полезност за живота.
Всеизвестно е, че на задължителните произведения учениците гледат като на досадно и отегчително четиво. Все по-трудно се постига мотивация за четене, а търсенето на по-дълбоки пластове на литературната творба се оказва неразбрана учителска амбиция. За мнозина от учениците четенето е нежелан ритуал, а знанието се добива лесно и наготово, защото е „качено“ във виртуалното пространство. Тази ситуация налага всеки учител да намери свой път срещу инерцията и нежеланието да се работи динамично и резултатно.
Интерактивните методи и груповата работа са част от педагогическите практики, които дават добри резултати в образователния процес. Най-често в практиката отделните методи и техники се прилагат комплексно, с цел не само овладяване на знания, а по-скоро за стимулиране постигането на практически умения, които са необходими за социалния живот на личността.