Българското училище е организирано около идеите на абстрактно-логическото мислене и рационализма. Извън фокуса на внимание остава емоционалното съзряване на учениците чрез активизиране на собствените им възможности. За да се реализира успешно в избраната професия, младият човек трябва да се научи да общува пълноценно, да умее да убеждава, да приема или отхвърля чуждото мнение с убедителни аргументи, да бъде коректен в използването на езиковите средства. Съвременната концепция за литературно образование определя нови роли и за учителя, и за учениците. Провокациите са неизбежни, защото ги налага самият живот. Няма нищо по-демотивиращо в работата по български език и литература от еднообразните урочни модели, от липсата на достатъчно сериозна, провокираща ученическото мислене проблематика. Особено отегчителна за мислещите ученици е лекционната форма на обучение. Рискът да се срещнем с безразличието и досадата в класната стая ни изправя пред необходимостта да разчупим схемата на традиционното преподаване и да направим часовете по-атрактивни и по-полезни.
Постмодерното време глобализира света, а човекът в него става все по-свободен и по-креативен индивид. Тази реалност поражда грижата как да помогнем на своите възпитаници да придобият необходимите компетенции, разкривайки едновременно с това собствената си уникалност и личностен потенциал. Общопризнато виждане е, че подобно обучение не може да бъде чисто абстрактно и ограничено в класната стая. Разчупването в обекта и субекта поставя акцент върху развиването на изследователските и комуникативните умения на учениците и повишава ефективността на учебния труд.
Работата по проект е едно от най-привлекателните и сполучливи решения за прилагане на интерактивните методи на обучението. Тя е особено подходяща за учениците от гимназиалния етап, тъй като предполага по-голяма задълбоченост на знанията, възможност за анализ в дадена ситуация, използване на екипен модел на работа. В гимназиалния етап овладяването на учебния материал, неговото затвърдяване и прилагане се постига с балансирано използване на иновативни технологии и традиционни методи на преподаване. Новите урочни модели от конструктивистки тип са предизвикателство и за учителя, и за учениците. Те прогонват скуката, изваждат ученика от зоната на „здрача“ и го привличат към реалните измерения на функционалния свят. Изборът на стратегия и методи в организацията на учебния час зависи от особеностите на художественото произведение и от интерпретаторските умения на учениците. Практиката показва, че независимо от това, на каква възраст са учениците, те приемат предложението за разнообразяване на учебните часове с удоволствие.
Новата образователна парадигма поставя в центъра на образователно-познавателния процес ученика, неговите потребности и интереси, които следва да бъдат задоволявани с оглед на интелектуалното, емоционалното и социалното му формиране и израстване като личност. Обучението по български език и литература, което е базисно от гледна точка на това, че дава системни познания за родния език и създава предпоставки за усвояването на учебното съдържание по всички предмети, е важен фактор за успеваемостта на учениците. С оглед на превръщането на ученика в активен участник в процеса на обучение има необходимост от смяна на модела на традиционното обучение, при което учителят е централна фигура, а учениците са пасивни слушатели и изпълнители. В дидактическата литература се говори за обучение, което представлява процес на усвояване на нови знания и умения посредством въвличане на учениците в различни видове предварително подготвени учебни дейности. Подготвените от учителя учебни дейности може да бъдат най-разнообразни – свързани с четене, писане, дискусии, ролеви игри, работа по групови проекти, решаване на проблемни ситуации, казуси и други. Основни методи на активното обучение са проектно ориентираното обучение и ученето чрез проучване.
Тук ще се спра на проектно ориентираното обучение по български език и литература в гимназиален етап.
В Синонимния речник на българския език като синоними на проект се посочват: план, намерение, предначертание, кроеж, идея, замисъл, предложение, тактика, дизайн. Внимателният анализ на значенията на думата „проект“ разкрива, че проектът включва идеен замисъл на нещо ново, последователни стъпки (дейности) за реализирането му, обсъждане на постигнатото, нанасяне на редакции и представяне. Концепцията „проект“ включва в себе си множество дейности, извършващи се в интелектуален, комуникативен и интерактивен план, за да се достигне до крайния етап – представяне, обсъждане и приемане, което е вид социално взаимодействие между групи, учащи се.
Проектно ориентираното обучение по предмета „Български език и литература“ в гимназиален етап е метод на активно учене, подходяща стратегия на кооперативно учене, чиито основи се търсят в конструктивизма. При конструктивисткия образователен модел според неговите видни представители Дж. Вико, Ж. Пиаже, Дж. Дюи, Л. Виготски „учещият“ конструира собствени знания. Проектното обучение учи на лична отговорност и на самодисциплина; създава умение за вземане на решения, умения за оценка и управление на риска; поражда чувство за принадлежност; развива инициативност, любознателност и творчество, готовност за служба на интересите на общността и гражданска отговорност. Всички те са ключови в съвременния свят и учениците трябва да ги овладеят успешно, за да се реализират по-късно на пазара на труда. Принципно изпълнението на даден проект, като дейност по БЕЛ, може да се прилага като метод за развиване и усъвършенстване на социокултурните компетентности, водещи до активизиране на познавателната и емоционалната отговорност на учениците.
