С поглед към Фаберже, или за развиването на декоративните умения на учениците от 6. клас чрез „Яйцата на Фаберже“

Синьо яйце часовник със змия, 1895 г.

То е изработено от Михаил Перхин от цветно злато, прозрачен син и непрозрачен бял емайл и брилянти. По средата на яйцето, покрито със син емайл, е разположен циферблат от матов бял емайл с малки елмази по края, върху който с розови брилянти са обозначени цифрите. Златния език на змията, обсипан с брилянти, показва часа. Яйцето е обрамчено с гирлянди от четири вида злато. Златните дръжки завършват със сложни геометрични фигури. Отгоре на яйцето има ананас, обсипан с диаманти. В основата има три златни пластини, покрити с бял емайл. Две от тях са украсени със символи на Науката и Войната, а украсата на третата е кошница с цветен букет. Тематиката на това яйце може би е повлияна от модния по онова време стил Людовик ХVІ – часовници във вид на урни (вж. Синее яйцо часы со змеёй, 1895 г.). Яйце „Момини сълзи“, 1898 г.

Голяма част от детайлите на външната декорация се крепят към черупката с помощта на миниатюрни крепежни елементи. Крепежните елементи, споени на обратната страна на закрепените детайли, се вмъквали в отвори в черупката. След това се огъвали откъм вътрешната повърхност на черупката, за да закрепят здраво украшенията. Механизмът за отваряне бил седефен бутон и се намирал встрани. Механизмите, монтирани в някои яйца, били конструирани специално за всеки отделен случай. Прост придатъчен механизъм повдига и спуска и три миниатюрни портрета на император Николай II и неговите по-големи дъщери – Олга и Татяна, във великденското яйце „Момини сълзи“. При пълния обхват на механизма рамките на миниатюрите се разтварят във формата на ветрило, така че да бъде видян всеки портрет. Императорската корона над лика на Николай ІІ при спускането на портретите се превръща във фльорон (флорален орнамент) над затвореното яйце.
Сред „изненадите“, скрити в многото великденски яйца на Фаберже, са изработени от скъпоценни материали миниатюрни модели, ювелирни изделия, а така също и образи на хора, събития (яйце „300-годишнина на дома Романови“, 1913 г.) и места от значение за императорското семейство (яйце „Датски дворци“, 1890 г., яйце „Александровски дворец“, 1908 г.). Някои сюрпризи представляват отделни произведения на изкуството, които може да се видят, като се извадят от яйцето (яйце с крайцера „Азов“, 1891 г., с миниатюрен модел на яхтата „Стандарт“, 1909 г., с миниатюра върху триножник, 1916 г.).
Яйце „Гатчинският дворец“, 1901 г.

В това яйце личи възраждането от Фаберже на техники от 18. век, включително прилагане на няколко слоя полупрозрачен емайл върху мрежа или механично гравирано злато. При отваряне на яйцето се вижда миниатюрно копие на Гатчинския дворец, където императрицата обичала да пребивава извън Петербург. Макетът на Гатчинския дворец и територията около него е така изработен, че може да се видят подробности като оръдия, знаме, статуя на Павел І (1754–1801) и елементи на ландшафта, включително дървета.
Изработвали се яйца и с прозрачна черупка, през която можело да се наблюдават поставените вътре елементи „сюрпризи“ (Яйце с въртящи се миниатюри, 1896 г.).
Майсторите на Фаберже възпроизвеждали миниатюрно най-различни обекти и предмети в качеството на сюрприз за великденско яйце. Макетът на паметника на Петър І, изпълнен от Фалконе по поръчка на Екатерина Велика, също намерил въплъщение в изненадите.
В някои яйца са вградени часовници. Часовниковите механизми се пускат с ключове, които обикновено се поставят в отвор в задната част на корпуса, но има и механизъм, задействащ се с помощта на ръчка. Часовниците на някои великденски яйца имат хоризонтална лента с цифри, въртящи се обратно на неподвижната стрелка. Вътре в други яйца са скрити фигурки на птици, появяващи се на всеки час от горната част на яйцето.
Яйце „Коронация“, 1897 г.

Забележителен „сюрприз“ е каретата от великденското яйце „Коронация“ – направено от злато и емайл точно копие на каретата, използвана при коронацията на Николай II и съпругата му. „Пердетата“ са гравирани на малките прозорци от планински кристал. Декорираните дръжки на вратите, с размер, по-малък от оризово зърно, от двете страни се отварят и затварят с ключ. Корпусът на каретата се държи от ремъци, които се амортизират като истинските (кожени), корпусът на шасито се поклаща при движенията на екипажа. Най-изобретателните секрети са в действието на превключващите механизми.
Яйце „Транссибирската железница“, 1900 г.

Това великденско яйце е характерен пример за възпоменателен подарък. Създадено е от фирмата в чест на важно историческо събитие – строителството на Транссибирската железница, започнато от император Александър ІІІ и продължено от император Николай II. Релсовият път съединил европейската с азиатската част на Русия, крупни промишлени градове с военното пристанище на Владивосток. Това дало тласък на интензивното развитие на обширните сибирски територии (вж. Яйцо с моделью сибирского поезда, 1900).

Педагогическият модел

Великден е един от най-вълнуващите празници и много очакван от децата. Магията на Великден се състои в тайнството на възраждащия се живот. Яйцето – символ на живота и възкресението Христово, е част от споделените преживявания на децата. Неговата декорация винаги е била стимул за изобразителната дейност в училище. По тази причина като дългогодишен учител по изобразително изкуство и наблюдавайки процеса на изграждане на личностните качества на учениците, насочих вниманието си към създаването на педагогически модел на обучение, мотивиран от „Яйцата на Фаберже“ и основан на приложението на моделиране и декориране на великденско яйце за развиване на декоративните умения на учениците от 6. клас по изобразително изкуство.
Целта на формиращия етап на педагогическото изследване е да се установи до каква степен чрез моделирането и декорирането на великденско яйце би могло да се съдейства за развитието на декоративните умения на учениците, да се допринесе за приятните им емоционални и естетически преживявания чрез допир с произведенията на декоративно-приложното изкуство – яйцата на Фаберже, и да се възбуди и повиши интересът им към изкуството.
Хипотезата на педагогическия експеримент, базирана върху разгледаните в подготвителния етап на изследването теоретични постановки и наблюденията ми над изобразителната дейност на учениците в часовете по изобразително изкуство, е следната: Ако в обучението по изобразително изкуство, ЗИП, се приложи конструираният педагогически модел за развиване на декоративните умения на учениците от 6. клас чрез моделиране и декориране на великденско яйце, то ще се съдейства за развитието на декоративните умения на учениците, за повишаването на техния интерес към изкуството, както и за оптимизирането на социалната им адаптация чрез популяризиране на творческия продукт от тяхната дейност.
Получените след апробирането на модела в педагогическата практика резултати, анализът и статистическата им обработка потвърждават хипотезата и дават основание на автора да определи разработения модел като ефективен и практически приложим в училищното обучение по изобразително изкуство.