Усилията на Израелския учителски синдикат успяват да постигнат много добра компенсаторна политика – едногодишен отпуск на всяка седма работна година за всички членове на синдиката. Тази година за квалификация и възстановяване спомага за съхраняването на учителите до по-висока възраст за пенсиониране. Подобна практика са постигнали учителските синдикати във Франция, Полша, Румъния и др.
Австрийският учителски синдикат е утвърдил друг много успешен компенсаторен принцип: по-ранно пенсиониране на педагозите при натоварване над седмичната и годишната норма. Часовете допълнителна работа в системата, освен че се заплащат допълнително, калкулират възможност за по-ранно пенсиониране.
Безспорна е ролята на синдикатите при изработването на нови закони за образованието и промяната на стари. Всички изброени организации са с представителни функции, членове са на социално-икономическите съвети и участват в законодателните промени, засягащи и трудовото законодателство и здравеопазването, пенсионирането и синдикалното движение. Някои са членове на министерства, например президентът на Казахстанския синдикат е член на Министерството на образованието. Тяхната роля при изработването на закони и провеждането на реформи е изключително важна. Организациите имат право на протести, ако правителствата не се вслушват в препоръките и предложените решения срещу законови изменения или нови закони, вредни за учителите, служителите в училище и учениците.
Финансовият приоритет на образователната система е една от най-важните предпоставки за успешни образователни политики. Безспорен финансов приоритет са постигнали синдикатите в Дания, Швеция, Кипър, Финландия, Казахстан и др. В Македония е извоювана от синдиката независимост на заплащането на труда на учители и директори от броя на учениците – принцип, който позволява запазването и на най-малките училища, състоящи се от само 15 ученици. Тази независимост предпазва системата от вредните въздействия на недобросъвестни родители и ученици, във връзка с несъгласия по отношение на оценки и наказания.
Бюджетите за образование у нас след 1990 година запазват посредствени нива и са далеч от желанието за приоритет: 1992 г. – 6,1% от БВП, 1998 г. – 3,2% от БВП, 2004 г. – 4,2% от БВП. Тази година, макар и отново да е обявено за приоритет, за образованието се отделят 3,6% от БВП, което е най-ниският процент в Европа и по-нисък и от този в Македония – 4,5%.
Средно за Европейския съюз, според Евростат правителствата харчат около 5,3% от БВП за образование. От особена важност за определяне на реалния размер на средствата за образование е размерът на БВП за всяка страна. И по този показател България е на последно място. В тази връзка, ако за Казахстан 3% са достатъчни, то в България за приоритет на образованието или за реформа в образователната система не може да се говори при по-малко от 8% от БВП, поради ниския му размер. В рамките на Европа процентите за образование силно варират, като най-високи са те в Дания (7,9%), Швеция (6,8%) и Кипър (6,7%). В Румъния тази година средствата за образование са увеличени с близо 2% и са 4,4% от БВП. В момента правителството на социалдемократите, срещу което има масови протести, не само обеща, но и увеличи с 15% учителските заплати.
Важна и ценна е оказваната помощ на синдикалните структури при нарушаване на нормативите и постигнатите договорености на всички нива. Чрез активни разговори, преговори, заведени съдебни дела и протести при драстични нарушения синдикатите са гарант за достойни условия на труд и защита, за достойно заплащане и социален мир. Те са кръвоносната система, която прави жив и действен държавния организъм, защото са най-важният посредник между тези, които произвеждат благата (материални и духовни), и тези, които ги управляват.
За разлика от България изборът на училище в много наблюдавани образователни сфери е на надучилищно ниво, като разпределението на учениците от първи клас е поверено на регионални и държавни образователни структури. Не е открита система, в която това разпределение да е оставено само на ниво учебно заведение. По идея на израелския синдикат е организиран планиран прием в първи клас, като той се провежда от общинските образователни институции. Според регламента родителите могат да изберат до три училища, а образователният отдел определя точното учебно заведение по местоживеене. Същия отдел следи баланса между отделните училища и не допуска едно учебно заведение да се увеличи за сметка на друго.
И ако в миналото синдикат беше символ на митинг, стачка, протест, то сега визията на синдикатите в страните с водещи образователни системи в световен мащаб е експертна, насочваща и всява авторитет, сигурност и просперитет на образователния бранш и държавата.
Обединяването на професионалните сдружения на работещите в системите на образованието в световен мащаб влияе пряко при изработването на глобалните образователни политики. Членството в Интернационала по образование, Европейския синдикален комитет по образование, Световната федерация на синдикатите и МОТ прави по-успешни техните усилия за по-голяма справедливост и демократизъм. Високите международни форуми чертаят насоките, визията за развитие на човечеството и осигуряване на квалифициран и готов за бъдещето човешки ресурс. В този смисъл ролята на учителските синдикати е безценна и от изключителна важност за бъдещето не само на всяка отделна страна, а и на света.
[tabs]
[tab title=“АВТОР“]
Юлиян Петров, КТ „Подкрепа“ – Синдикат „Образование“
jullianpetrov@gmail.com
рецензент: проф. д-р Росица Пенкова[/tab]
[/tabs]