Проведеното педагогическо изследване има за цел създаване и апробиране на иновационен модел за литературно обучение чрез прилагане на упражнения с комплексен характер за подобряване на качествата на четене у второкласниците.В статията е описано проведено от автора педагогическо изследване на четивната грамотност на второкласници. Представени са изводи от апробирани иновационни педагогически решения, приложени в часовете за литературно обучение във 2. клас.
Приоритетна задача в следбуквения период е формиране на механизъм за четене и провокиране на емоционалната отзивчивост на учениците. Формирането на читателски знания и умения допринася за пълноценно възприемане на достъпни литературни творби, собствено избирателно отношение и оценка към тях. Те са предпоставка и за художествено-рецептивна и социокомуникационна дейност.
Съвременната теория на обучението по четене определя четири основни качества на четенето – съзнателност, правилност, бързина и изразителност. Някои от тези качества характеризират техниката на четене (правилността), други – разбирането (съзнателността), трети – и двете страни (бързина и изразителност). Като характеристики на единен процес, качествата на четенето съществуват в единство, във взаимна връзка и обусловеност. Това обуславя комплексния подход в процеса на формирането им. Съвременното обучение по четене реализира още от самото начало единно формиране на всички качества.
Съзнателността като качество на четенето често се отъждествява с разбирането. При най-малките ученици съществуват затруднения от психолого-лингвистичен характер. Вниманието на детето се поглъща в значителна степен от техниката на четене, поради недостатъчното й развитие. Липсват подпомагащите при разбиране на устната реч паралингвистични средства (мимика, жест, интонация), отсъства вътрешната потребност от комуникация – да се съобщи някому нещо.
Т. Егоров установява някои закономерности във формирането на съзнателността през различните етапи от развитието на четивните навици (Егоров, 1953). Например през първия етап (аналитичния) разбирането върви след възприемането, а не в процеса на самото четене. Затова децата повторно четат сричките в думата или думата в изречението с цел да разберат прочетеното. През втория етап (етапа на овладяване на цялостни синтетични похвати на четене) е налице определено единство между четене и разбиране, но то е още несъвършено. През този етап четенето се реализира чрез цялостно узнаване на думата по някои опорни признаци. Нараства ролята на смисловата догадка. Много често смисловата догадка се превръща в налучкване и това нарушава разбирането. Едва през третия етап (синтетичния) се преодолява несъвършенството между възприемането и разбирането, постига се единство между тези два взаимосвързани компонента. Процесът на автоматизация на четивните навици води до съсредоточаване на детето върху възприемането и разбирането на прочетеното. Рязко се подобрява разбирането.
За да помогнем на детето да чете с удоволствие, може би трябва да си отговорим на въпроса: „Какво ни мотивира нас, възрастните, да се заемем с дадена задача?“. И веднага можем да отговорим – когато знаем, че се справяме страхотно; когато знаем, че ще получим желания резултат; когато заниманието ни доставя удоволствие.
Много полезен модел за мотивация е този на Джон Келър (Keller, 2010). Моделът се нарича ARCS (Внимание, Приложимост, Увереност, Удовлетвореност). Това са и четирите стъпки, чрез които може да се повиши и задържи мотивацията.
Някои от методите за привличане на вниманието са: активно участие чрез различни интерактивни занимания, ролеви игри; разнообразие и възможност за изява на всеки обучаем, използвайки различни методи за представяне на учебното съдържание; хумор за разведряване на обстановката; много визуални материали, конкретни истории или биографична информация.
Важно е да се покаже на учениците какво е приложението на нещата, които се учат, или връзката им с друго, което е вече познато. Те трябва да бъдат убедени, че има полза от това и за в бъдеще. Необходимо е да се вдъхне увереност у учениците и те да видят собствения си потенциал за успех, да им се предостави възможност за самооценка на постигнатите резултати. Всеки успех да бъде поощряван и подкрепян и да изпитват удовлетворение от постигнатото. Да имат усещането, че техният труд е под контрол.
Според Келър ученето трябва да бъде възнаграждаващо или да има задоволство от него. Независимо дали това е породено от усещането за успех, от награда или похвала за нещо постигнато. Когато обучаемите ценят постигнатите резултати, те ще имат по-голяма мотивация за учене.
1 2