Иновационен модел за литературно обучение във 2. клас

Водена от горепосочените теоретични постановки, разработих и приложих в педагогическата си практика иновационен модел на литературно обучение, който се разгръща в продължение на една учебна година с ученици от 2. клас в НУ „Св. Софроний Врачански“ – Враца. Целта е да се апробира ефективността от използването на упражнения с комплексен характер, развиващи паметта, творческото мислене и осъзнаването на думите като лексикално средство в текста.
За измерване и проверка на хипотезата са използвани: a) два нестандартизирани теста (входящ и изходящ), еднакви за двете групи (експериментална и контролна) и проведени в един и същи времеви обхват. Тестовете са разработени въз основа на предварително конкретизирани цели и задачи от учебно-възпитателната работа във 2. клас. Учебната цел на двата теста е да се измери съзнателността на четене на непознат текст и отношението към литературните герои. Въпросите, включени в тестовете, съответстват на възрастовите и психо-физиологичните особености на второкласниците и са съобразени с теоретичните постановки на Фелиянка Стоянова за конструиране на тестове (Стоянова, 1996). Те са неделима част от регистриращо наблюдение върху качествата на четене (входящо и изходящо), еднакво за двете групи и проведено в същия времеви обхват; б) регистриращо наблюдение – измерва уменията на учениците за правилност, бързина и изразителност на четенето. Наблюдението като метод на изследване и диагностика е широко разпространено в практиката и в науката. Представлява целенасочен, планиран и добре организиран процес за получаване на информация за реално съществуващи и протичащи във времето и пространството явления, процеси и резултати с педагогически характер. Прилагането на този метод изисква ясно и точно определяне на параметрите на наблюдаваното явление или процес. Получените данни се използват за обяснение и по-нататъшно прогнозиране. За целите на настоящото педагогическо изследване индивидуално с всяко дете е използвано регистриращо наблюдение на механизма на четене – правилност, бързина и изразителност. Резултатите от теста и регистриращото наблюдение (входящи и изходящи) са обобщени в таблици и протоколи; в) продукт за практическа приложимост – измерва уменията на учениците да прилагат четивната грамотност в практическа ситуация. Целта на продукта е да онагледи постиженията на всеки ученик след прилагането на експеримента. Доминират изследователски, откривателски и творчески дейности и презентирането им пред аудитория. Дейностите се отчитат чрез две рубрики и предварително уточнени критерии и показатели към тях.
Апробираният иновационен модел за формиране на четивна грамотност се опитва да предложи и един нов подход в литературното обучение – превръщане на процеса на четене от лична персонална дейност в публично събитие. Въплъщаването на творческата идея в материален продукт изисква добри четивни умения, които детето трябва да приложи в извънучилищна среща. Доминиращите изследователски, откривателски и творчески дейности правят четенето приятно занимание. Една от най-важните дейности, която учителят трябва да организира правилно, е оценяването на материалния продукт. Всеки участник трябва да бъде поощрен, да изживее радост, да получи признание за положените усилия.
Психолози и педагози съветват – ако оценяваме, то нека нашите оценки бъдат само позитивни. Като цяло оценката в началния училищен период трябва да бъде насочена към онази позитивна представа, свързана с разбирането ни какво може да постигне ученикът и как да го стимулираме да го постигне без принуда, а с деликатно и добре премислено приобщаване към дейността. По този начин даваме добри и работещи еталони за това, какво оценяваме и как оценяваме, ще му разкрием основните алгоритми за формиране на самооценка (Василева, 2009).
Като най-удачен вариант за оценяване и анализиране на резултатите се оказа точковата система, затова анализът и оценката на резултатите са проведени по нея.
Анализът на резултатите от обучението в контролната и в експерименталната група показа значително по-високи постижения при учениците от експерименталната група, в която са приложени интерактивните техники на преподаване.
Потвърди се хипотезата, че чрез използването на образователни дейности с комплексен характер в различни моменти от литературното обучение може да се постигнат високи резултати по отношение на качествата на четене на учениците от 2. клас.
Доказа се, че разнообразните интерактивни техники на обучение стимулират паметта, водят до усъвършенстване на техническата и смисловата страна на четене и поддържат интереса към него. Приложеният модел е с акцент върху занимателния и игровия подход, което действа стимулиращо на учениците, създава условия те да изявят творческите си способности, като реализират собствени идеи, представени по избран от тях начин.
Положителните резултати се превръщат в катализатор на успеха и са разковничето за развитието на малкия читател напред. Получил навременната подкрепа от учителя, той ще поддържа своя изследователски импулс – ще прояви интерес към четенето на нови книги с интересни факти, ще общува, ще се изявява, ще израства.
Изложеното дотук ми дава основание да смятам, че реализираният експериментален модел е доказателство за необходимостта от въвеждане на нови интерактивни техники, чрез които да се достига по-високо ниво на четивната грамотност. Обогатяването на традиционния начин на преподаване с нови методи за педагогическо въздействие превръща учениците в активни партньори и творци.