Детската фантазия и изкуството

Ако започнем с малките ученици игра на думи (въпрос, който изисква отговор) „На какво приличат уморените деца?“, ще установим, че отговорите съдържат всички характеристики на образното мислене – на есенни листа, на мокри пеперуди, на разтапящ се снежен човек… Колко невероятни асоциации, нали? Тези поетични и остроумни отговори имат качествата на художествени миниатюри, които по-късно прерастват в литературна творба. Как такъв отговор може да стимулира детето да създаде творба? Например вятърът според едно дете е намръщен и то го рисува като деформирана глава с нацупени устни и линии, излизащи от тях; за друго дете той пък е летящи песъчинки, мехурчета. Детето фантазира, оприличава, рисува, после дълго разказва какво точно е това, което е нарисувало, защо е синьо и т.н. Тук е интересно да се отбележи, че учениците разделят задачите между рисунката и речта. Глаголите компенсират недостигащото в рисунката действие, а рисунката понякога замества липсващите в речта прилагателни имена. Може би и поради това цветовете в детските рисунки са толкова пъстри. Успоредно с това е важно и значението на рисунката за развитието на речта на детето. Очевидно е, че изкуството е стимул, „мая“, която подхранва и обогатява речта, развива наблюдателността и зрителната памет. Цветът е най-мощният магьосник в ръцете на малкия художник. Струва ми се, че децата, без да владеят светлосянката, се опитват да накарат рисунките си да греят. В някои от тях сякаш е събрана цялата прелест на цъфтящата природа, златото на есента или буйството на пожара. Детето притежава уникално чувство за цвят. Всички нюанси на чувството, всички състояния на преживяванията намират израз в съчетанието на цветовете. Цветовете въздействат като хармонични акорди в музикално произведение, ту силни, ту леки и пълни с нежност. Това съвсем не значи, че всички деца са живописци. При едни превес взема декорацията или графичното. Други обичат пластиката. Затова е нужно да има разнообразие в материалите и начините на работа, за да може ученикът да се изяви. Не бива и да учим децата как да рисуват и да поправяме кривата им къща, така рисунката започва да „съхне“. Те трябва да имат увереността и да чувстват насладата, че сами са творци! Съчетани с играта и словото, рисунките стават по-интересни, по-богати и по-ярки. И ако продължим експеримента със споменатата игра на думи и словото се свърже с движението, детето ще „съживи“ словото. Например две думички, които у възрастния реципиент не будят никакви асоциации и връзка – слон и балон. Ние бихме прибрали слона в зоологическата градина и пуснали балона да лети, а детето? То съчинява невероятна история за слон, летящ на балон, и т.н. Това фантазиране много се харесва на детето. Оставяме го да измисля на глас. После го караме да „уточни“ историята, която другите деца от класа допълват. Как изглеждат героите? Какви са характерите им? Къде е мястото на действието? Какво ще се случи по-нататък. После учениците могат да нарисуват костюмите и декор за случката. Като завършек се опитват да я изиграят. Съществен момент е, че за да се постигне успех в работата, е необходимо случката, която ще се инсценира (или литературна творба, приказка, басня), да носи драматизъм, емоционален заряд, динамика. След като децата „заучат“ ролите, трябва да им помогнем да разберат образите на героите, за да могат след това по-пълно да ги представят. При работата ни с текста се обогатява речникът им, а също така те се научават да пресъздават литературни образи – да ги одухотворяват, опирайки се на своята интуиция, която осъществява връзката на съзнанието с подсъзнанието (в нея участват равноправно асоциациите, въображението и мисленето). При съставянето на репликите учениците предлагат, изменят и допълват. Творчеството им намира простор за изява. Те пробват и изявяват себе си, така стават по-уверени в своите възможности, започват да се изразяват по-свободно, служат си по-умело с думите. Първоначално срещат затруднения при интонацията, затова по време на репетицията им помагам, като ги насочвам да се впишат в характера на героя и това, какво чувства, за да интонират по-лесно. На по-следващ етап обяснявам на учениците, че идеята на автора или творбата се разкрива чрез взаимоотношенията между героите и действието. Затова те трябва много добре да вникнат в съдържанието. На тях обаче всичко това им се отдава с лекота. Без усилие „заживяват“ в действието дори когато събитието е приказна история със сюжет и обстановка, далеч от днешната действителност. За някои артисти свободно да се „пренасят“ в драматургическия сюжет и да „влизат“ в кожата на героя е непосилна задача, но децата се справят с учудваща лекота дори без помощта на маската, костюма и декора. Те са пропити от емоции, сетивно възбудими, неспокойни и жадни за изява на действената динамика на своята физика и психика. Служат си с много жестове, мимики, маниери и други пластични изразни средства, затова и така умело им се отдава да „играят“ на сцена. Със слово и с пластика успешно внушават мисли, настроения, убеждения. Така фразата им добива една музикално-пластична изява. В заключение ще изтъкна, че малките ученици много лесно се увличат от магията на изкуството, защото играта като дейност им е много близка, а именно под игрова форма те започват да творят. Реалността и творенията на детското въображение се преплитат и в резултат детето започва да мечтае и действа, твори и подражава, одухотворява и преименува предметите и явленията, отдадено изцяло на процеса творчество!