Приложение на интерактивните техники на обучение за развиване на комуникативно-речеви и езикови умения у учениците в 4. клас

Мозъчна атака (Брейнсторминг). Това е един от най-популярните методи за намиране на решение чрез безкритично представяне на различни мнения – „генериране на идеи“.
Като техника мозъчната атака може да се използва за бързо провокиране на асоциации по дадена тема за кратко време – от 1 до 5 минути. Учителят записва асоциациите на флипчарт или на дъската. След това думите асоциации се използват за различни цели: за обобщаване на мнението на класа; като опорни думи за написване или устно създаване на съчинение (свободен текст); за изработване на мрежа от понятия, на мозъчни карти и пр. Важното е думите да се използват.
Като метод мозъчната атака може да отнеме цял час или повече. Принципът е същият. Всеки има право да развие своята идея, независимо от това, колко странна и неприемлива изглежда за останалите. Никой не прекъсва говорещия, не го репликира, не го критикува. След представянето на различните индивидуални мнения може да се потърси приемливото за всички решение чрез сравняване на отделните идеи.
Основни методически стъпки за реализиране на мозъчната атака като метод:

• предварително обмисляне от учителя на въпроса, по който ще се прави мозъчна
• атака;
• подготовка на помощни материали – хартия, химикали, маркери;
• уточняване на времето за записване на идеите;
• индивидуално представяне на всяка идея;
• коментар (не критикуване) на отделните идеи;
• вземане на решение.

Методът позволява да се преодолеят бариерите в общуването между учениците и страхът от изпитване. Учителят може да постави оценки на всички ученици.
Друга техника, използвана в педагогическата ми практика и условно наречена „Моят текст – 5-10-минутка“, е за самостоятелно изпълнение на комуникативно-творческа задача. Например: Напиши свой край; Състави собствена история по опорни думи; Преразкажи от името на героя; Промени времето на действието и др. Всяка подобна задача се чете, анализира се устно и се откриват или допълват пропуските.
Дърво с решения. Класът се дели на 3 или 4 групи с равен брой ученици. Всяка група обсъжда даден въпрос и създава запис на свое „дърво“. След това групите си разменят местата и дописват на „дървото“ на съседите си своите идеи.
Наблюденията върху речевите изяви на учениците в началното училище налагат тезата, че при комуникативно ориентираното обучение в интерактивна среда се създават оптимални условия за речетворчество въобще и в частност за развиване на уменията за създаване на текстове от различен речев тип, предвидени в учебното съдържание.
И не на последно място е приложението на PowerPoint презентациите, комбинирани с някоя от интерактивните техники. Те може да се използват както в уроци за нови знания, така и за преговор и обобщение, самоподготовка и самостоятелна работа на учениците.
Интерактивността в обучението е важно средство за активизиране на познавателната дейност на учениците и повишаване на техния интерес. Описаните тук интерактивни техники за езиково обучение са само малка част от всички техники и с тях не се изчерпват технологичните варианти за интерактивност. Те илюстрират теоретичните постановки и функционират във взаимодействие в образователния процес, за да се постигне очакваният резултат – чрез езика ученикът да „действа“ съзнателно, активно и отговорно в разнообразни ситуации от своя живот. Важно образователно предимство на представените интерактивни техники е, че чрез тях комуникативно-речевите и езиковите компетентности, необходими за пълноценно учене, се развиват във взаимодействие с развитието на други компетентности с ключово значение за старта на малкия ученик в обществото (социални и емоционални компетентности, компетентности за самостоятелно учене и др.), т.е. формират се интегрален тип компетентности, които са инструмент за справяне с реални житейски ситуации, за личностно и социално израстване на детето.
Представените техники са адаптирани към обучението по български език. Разбира се, по преценка на учителя те може да бъдат адаптирани по различен от този начин, в зависимост от потребностите на неговите ученици. Учителят е този, който преценява кога, как и доколко да бъдат използвани в учебния процес. Не е задължително и да имат доминираща роля. Прекомерната им употреба е възможно понякога да предизвика свръхемоция, която не се отразява добре при възприемането на учебно съдържание. Определено практиката показва, че не е възможно да се използва както само интерактивният подход, така и само традиционният. Добрият баланс между традиционното и нетрадиционното обучение е добра предпоставка за постигане на високи резултати.