Музикална писменост и методи за нотно ограмотяване

Навикът за четене на ноти е сложен комплекс от знания и умения, за което са необходими:

• достатъчен запас от интонационни и метроритмични слухови представи, чрез които ученикът се ориентира в ладотоналната и метроритмичната същност на нотния текст;
• оперативна слухова памет, която ще даде възможност да се свърже това, което току-що е отзвучало, с това, което следва да бъде изпълнено;
• познаване на нотните знаци и наличие на известна четивна техника. (Вж. Миланов, 1979: 191.)

В България обучението по солфеж има своя история, в която може да се проследи как родните специалисти прилагат чуждия опит, търсят и намират български път в музикално-слуховото образование и нотно ограмотяване. Сред педагозите, които с търсенията си допринасят за българските постижения, са Добри Христов, Петър Бояджиев, Константин Константинов, Камен Попдимитров, Борис Тричков, Светослав Четриков, Асен Диамандиев, Здравко Манолов; в по-ново време – Звезда Йонова, Мария Симеонова, Пенка Кадиева, Дора Славчева, учителите по солфеж в музикалните училища. И на първо място – Иван Пеев, създател на българската методика по солфеж, автор на многобройни учебници за обучение на деца и младежи от всички възрасти.
Безспорен принос в българската музикалнопедагогическа теория и практика има системата „Стълбица“ на Борис Тричков, която придобива голямо значение и широк резонанс. Той започва работа по методиката си за нотно ограмотяване още през 1905 г., скоро след завършване на гимназиалното си образование. Дейността му като учител в гимназии и учителските институти в Русе и София, както и успоредно с това ръководенето на училищни хорове му помагат да усъвършенства и популяризира системата си. През 1923 г. той прави демонстрация на певческите постижения на свои ученици от предучилищна възраст, някои от които все още неграмотни. През същата година публикува в Плевен и първото издание на едноименния си труд в обем от 165 страници. През следващите години „Стълбицата“ добива голяма популярност в българските начални и средни училища. Борис Тричков устройва курсове за учители, които на свой ред прилагат и разпространяват системата му. Второто, разширено издание на труда, в обем от 566 страници, Тричков публикува през 1940 г. (Минчева, 1994: 26–27).
Системата на Трендафил Миланов за въвеждане на децата от ранна и предучилищна възраст в музиката имаше голямо приложение в музикалните училища до преди години. Тя се основаваше на множество музикални игри, които предизвикваха спонтанния интерес на децата и превръщаха уроците по солфеж в истински естетически преживявания. Според тази методика „пътят към нотната грамотност преминава през няколко етапа“ (Колев & Цонкова, 1983). Първият е постигането на точно интониране при пеенето, свидетелстващо за наличието на укрепнали музикално-слухови представи. Следва въвеждането на тоновите имена, което говори за достатъчно развитие на ладовия усет. В третия етап диференцираните музикално-слухови и ритмични представи се свързват с нотните знаци, които намират местата си върху петолинието. За съжаление в съвременността първите два етапа се прескачат с постъпването на учениците направо в първи клас, без предварителна музикална подготовка. Това е една от причините да се потърсят нови решения за формиране на нотната грамотност.