Кукерските игри и обичаи в обучението по изобразително изкуство на учениците от 3. клас

Народните обичаи, празници и ритуали са неотменима част от българската култура. Съпреживяването на един народен празник от децата не само ги запознава с традициите на нашия народ, а и стимулира тяхното мислене, въображение и инициативност. Водещи началото си от преди повече от 8000 години, събрали по дългия си път до наши дни най-хубавото, което самобитният народен гений е създал, кукерските игри и обичаи предоставят невероятно поле за разгръщане на съзидателна творческа дейност в часовете по изобразително изкуство, естетическо възпитание и духовна съпричастност към традициите на народа ни.

Съвременното образование трябва да създава условия за разкриване на индивидуалността и уникалността на всяка една личност, а това е постижимо на базата на запазване на родовата характеристика, традициите и обичаите, които носим в себе си като народ. Претворяването на празниците и обредите създава благоприятно поле за изява на млади таланти. Съпреживяването на един народен празник от децата може не само да ги запознае с традициите на нашия народ, а и да ги насочи към интересна и съзидателна творческа дейност, да стимулира тяхното мислене, въображение и инициативност. Системно с активното участие на децата педагогът трябва да формира положително отношение към изобразителното изкуство и народното творчество, да възпитава естетически чувства и наслада от общуването с тях. От незапомнени времена българските земи са били обогатявани от културата на различните обитавали ги племена и народи. Ние не бихме разбрали нравствено-естетическите идеали и духовната същност на нашите предци, ако не познаваме народното творчество и традициите, които са ни завещали. Народните обичаи, празници и ритуали в бита на народа ни са неотменима част от неговата култура. Те предават историческия опит на поколенията и носят своя богата символика, която кара човека от дете да заживее с техните достойнства, да бъде техен носител и продължител. Обучението по изобразително изкуство в 3. клас е свързано с формиране на определени качества на личността и приобщаване към националните и общочовешките ценности. Учениците трябва да имат сформирана представа и познания за народните обичаи и традиции, да умеят да изразяват своите емоционални състояния, използвайки разнообразни материали и техники, да получават и използват различни съчетания от тонове, да създават фигурални и нефигурални изображения по въображение, представа и наблюдение. За културата на един народ се съди не само по това, какво е наследил, а и как го пази, как умее да го ползва и претворява в съвременния живот. Това разбиране е в основата на педагогическата ми идея за включване на кукерските игри и обичаи в работата по изобразително изкуство в 3. клас. Очакванията от експерименталните занимания – да се събуди интересът на всички ученици, за да вземат активно участие в часовете и да изразят своето отношение и съпричастност към традициите на народа ни. От незапомнени времена българите знаят как да общуват със силите на природата и как да привличат положителната енергия в живота си. Кукерството е традиционен български обичай, в който чрез специални магически танци и страховити маски се цели да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите сили, така че да има плодородие, богата реколта, здраве и щастие през следващата година. Те се изпълняват само от мъже, като целта е, обикаляйки домовете на хората, младите неженени момци да се представят като вече зрели мъже, способни да създадат семейство. Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати, джамалари, песяци, мечкари, кукове, сирвискари, дивиджии, са български карнавални фигури – мъже, преоблечени като зверове или типични персонажи, с маски на главите, често с кожуси, обърнати с козината навън, с окачени на кръста тежки медни или бронзови лети звънци, хлопки, чанове, понякога от порядъка на 20–50 килограма. По стар обичай обредът се изпълнява в периода между Месни и Сирни заговезни в Източна България и в периода между Коледа и Богоявление в Западна България. Кукерските игри в Източна България често се разиграват на Куковден – понеделникът след Сирни заговезни. Кукерите танцуват по улиците, като извършват ритуални действия за плодородие, здраве и прогонване на злото и студа. Всяка кукерска дружина избира свой водач, цар, който е единственият женен мъж в групата и е баща на мъжко чедо. Всички се обличат в предварително изработени костюми и маски. Те обхождат домовете с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните – брашно, боб, яйца, вино, пари и други. Действията, които кукерите извършват по време на ритуала, имат различни тълкувания. В цялостния обичайно-празничен комплекс кукерските игри са изпълнени с оплодителна символика и магия и показват ежедневната грижа на човека за здравето и благополучието на семейството, добитъка и реколтата. Един от главните символи в кукерския обред е фалическият елемент, тояга във формата на фалос, с който се докосват бездетни жени, като се вярва, че по този начин те ще се сдобият с рожба. Често този елемент се заменя със сабя, гега, с която кукерите секат наляво, надясно. Освен същинските кукери към шествието се присъединяват и други разнородни маскирани персонажи – цар, поп, булка, младоженец, зет, хаджия, гавазин, кукерска баба, старец, мечкар с мечка, камила, арапи, магаре, цигани, цигулар и други.