Кукерският обичай включва два основни обредни момента. Първият е обхождането на домовете с пожелания за здраве и благополучие. Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Те играят на двора хоро с неопределена стъпка, буйно, с подскачания и тресене. Маскираните скачат, дрънкат със звънците, търкалят се на земята, за да получат сила от нея и да станат здрави. Камбаните, които изпълват въздуха със звуци, предпазват от лоши очи и магии.
Втората част от ритуала е заораването и засяването. То се прави привечер, преди вечерята, като накрая всички отиват на мегдана, където играят бурни танци, дрънкат силно със закачените по тях звънци, удрят с тояги по земята, прескачат огньове, разиграват ритуални сцени. Благословията, придружаваща обреда, се схваща като словесна магия: „Да дава Господ много берекет! Да има много жито на полето, агънца в кошарите, деца в къщите!“
Кукерството празнува отминаването на тежката зима и посрещането на лятното плодородие. Костюмите на кукерите се определят от ролята им в ритуала. Някои се обличат в съответните за района носии – мъжки или женски, в други райони се обличат в кожи от кози, овце и сърни. Всеки детайл в облеклото е важен – черните и белите панталони символизират доброто и злото, червените кърпи около врата и червените пояси – кръв и здраве. Вярва се, че този, който танцува с кукерски костюм, отблъсква лошите сили, злите орисници и нещастието, него не го хващат магии, уроки и проклятия, той привлича богатство, щастие, благоденствие и е късметлия през цялата година.
Друга българска традиция на Сирни заговезни е паленето и прескачането на огньове от кукерите за здраве, около които после се играят хора и се пеят песни. Обичаят „оратници“ представлява палене на факли от слама, които се въртят над главите, за да се изгонят въшките и бълхите от къщата. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък горяща стрела в двора на момата, която харесва. Семейството на момата стои будно до късно, за да гаси пламъците, а тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. А за трапезата на Сирни заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Изследователите днес се обединяват около идеята, че кукерските игри наследяват древни мъжки инициационни ритуали. Когато образуват кръг, кукерите показват кръговрата на живота, завъртят ли се във форма на сърце, любовта и приятелството ще възтържествуват.
Чрез своите костюми и игри кукерите и останалите персонажи придобиват възможност да преобърнат времепространството и са в състояние да преподредят и хармонизират природата. Кукерските игри като поведение, костюми и маски са противоречиви, амбивалентни, те защитават и плашат, те са респектиращи, но и гротескни.
Традиционните облекла, атрибути и маски, както и кукерските игри като цяло, от древността до днес подлежат на постоянна промяна и осъвременяване, но винаги запазват апотропейното си предназначениe. Те съхраняват виталността си и продължават да са популярни. У нас в най-ново време маскарадните фестивали, където се демонстрират кукерски костюми от различни региони на страната, постоянно се множат. Днес строгият обред е отстъпил място на весел, шумен и шарен спектакъл, изобилстващ с иновации в костюма и в маската. Днешният кукер се маскира театрално. В костюма се експериментира с материалите, цветовете, търси се блясък, всичко се променя и адаптира към новите условия, което е естествен процес. В сферата на духовното и естетическото изживяване е удовлетворението на участниците кукери, които по традиция трябва сами да изработят маските и костюмите си.
Магиите за плодородие и здраве, с които е пропит маскарадът, придобиват ново значение и всички действия се превръщат в един оригинален спектакъл. Игрите са наситени с богата зрелищност, действена конфликтност, комични сцени и ефектни импровизации. В пищното облекло и разточителното многообразие съзираме големия народен, самобитен художник – ваятел на красота. Притегателната сила на празника е в колективната радост, смях и веселие. Играта на маскираните мъже е мистично единство на ритъм, звук и багри. Те се движат със специфична стъпка, носят внушителни маски и самобитни костюми, огласят селищата със стотици звънци, примесени с наричания и благословии. Днес маскарадните обичаи имат двойствен живот. От една страна, в унисон с традицията, те се изпълняват ежегодно на определения ден по места, от друга страна, придобиват показност и състезателен характер, преобразуват се в сценичен вариант, изнесени пред публика на множеството фестивали и карнавали в България и чужбина.
Кукерските маски са най-атрактивната част от кукерското облекло. Колкото по-грозна и страшна е маската, толкова по-добре. Тяхната изработка се прави индивидуално от всеки участник и отнема много време. В тях обикновено очите са подчертано страшни, носът е голям, често пъти – червен, устата също е неестествено голяма, с плашещи зъби. Маските са изработени по изумителен начин, в тях е изразена голяма фантазия, проявено е майсторство и сръчност. Кукерската маска се изработва от естествени материали и често върху нея се апликират, налепват, зашиват различни материали – кожи, разноцветни конци, пъстри парченца платове, прежди, пера, рога, зъби, огледала, мъниста, пайети, пискюли, звънци, хлопки и други, огромно многообразие, сътворено от народната фантазия и сръчност. При изработването на маските се казват специални наричания и заклинания, целящи да прогонят злите сили и да привлекат плодородие и изобилие в живота на хората.
Този обичай води началото си от преди повече от 8000 години и при траките се е празнувал в дните на тракийския бог на виното и веселието Дионисий. С Дионисиевите игри дедите ни са се освобождавали от натрупания стрес, а смехът, веселието, дрънченето на звънците са побеждавали страха и мъжете са придобивали по-голямо самочувствие и увереност в бъдещето. По дългия си път кукеровият празник е събрал най-хубавото, което народната фантазия е сътворила – огнени шарки, буйни ритми и невероятна символика. И днес игрите, свързани с кукерите, са любимо народно веселие, очаквано с усмивки и нетърпение. Обгърнати в тайнственост и романтика, кукерите са една особено вълнуваща част от живото човешко наследство на България.
-
- Бижков, Г. (1983). Методология и методи на педагогическите изследвания. София.
- Вакарелски, Хр. (1943). Български празнични обичаи. София.
- Дяков, Т. (2003). Народният календар. София.
- Йорданова, Л. (2002). Изкуство и народни обичаи. София.
- Стаменова, Ж. (1982). Кукери и сурвакари. София.
- Шарланова, В. (2010). Български традиционни празници и обичаи. София.
-
Диана Карталска, Национален учебен комплекс по култура, София
dkartalska@abv.bg
рецензент: доц. д-р Мариета Савчева