Ако технологията е успешна, тя може да бъде използвана от колегите учители в срочната им работа или пък да ги мотивира за търсене на други подходящи техники при преподаването на посочения учебен материал. Формулира се нова цел на езиковото обучение – формиране на плуралингвистична компетентност, която е сложна многоезична индивидуална компетентност. Тя се отнася до способността на индивида да използва компетентността си по родния език и знанията и уменията по следващ език за учене и ползване на други езици. Резултатът е по-добър ползвател на езици и по-добре учещ други езици. Комуникативната компетентност на такъв обучаван включва всички езици, които той е изучавал и изучава, поради което той може да използва гъвкаво различни аспекти на своята компетентност, в зависимост от конкретната ситуация, например да преминава от един език на друг, да разпознава и ползва интернационална лексика, да тълкува правилно и да прилага адекватни на съответната култура поведенчески модели и т.н. На образованието и обучението на отделната личност се гледа като на най-надеждния инструмент, с който разполага обществото. Поради тази причина всички европейски страни се обединиха около идеята за синхронизиране на образователните системи с нуждите на съвременното общество и икономика. На фона на новите промени на образованието на 21. век се възлага световната мисия за утвърждаване на идеите на мира, свободата, демокрацията и социалната справедливост. Така се стигна до иновациите в нашето образование, които са тясно свързани с развитието на страната, подобряването на неговото качество и привеждането му в съответствие с новите реалности. Значимите образователни иновации се изразяват в приближаване към европейските изисквания и стандарти: Държавни образователни изисквания, преструктуриране на училищната мрежа, създаване на гъвкава система, богата на когнитивно разнообразие, развитие на личността и на малките етнически общности, ранна чуждоезикова подготовка, разгръщане на обучението чрез новите комуникационни и информационни технологии, утвърждаване на ново общуване в глобалния свят, осъществяване на междусубектни взаимодействия в образователния процес, утвърждаване на екипното обучение и др. Училището днес повече от всякога се нуждае от разработването на цялостна концепция на образователната философия, предвид обществените промени и тяхното влияние върху хуманистичната идея за личностно ориентирано образование. Това е една отправна точка за дискутиране на иновациите в училищното образование. В същността на иновациите в системата на новото училище особена стойност и значимост придобиват идеята и принципът за личностно ориентиране на образованието, където самият ученик се превръща в медиатор, аниматор, фасилитатор в процеса на обучението, т.е. личността на обучавания заема централна и активна роля и респективно поема отговорност за собственото си обучение. Това означава, че ученето придобива нов смисъл и то се превръща в активна, съзнателна и самонасочваща се дейност. Принципът за радикална промяна се свързва и с променената роля на съвременния учител. Не е изненадващо, че въпросът за учителите също е сред приоритетните проблеми, които са предмет на обсъждане в областта на образователните иновации. Този интерес се свързва с твърдението, че качеството на образованието се определя от качеството на учителите. В светлината на сегашните социални промени от учителите се изисква да имат по-широк светоглед, съобразен с новите изменения. Това означава, че учителите трябва не само да възпроизвеждат нововъведеното знание, но и сами да станат ,,производители“ на нова информация и знания, да усвоят техники за рефлексия и самопознание на педагогическата действителност. Ролята, функциите и задачите на обучението в контекста на иновациите значително се променят. Съобразно с принципа на провежданата училищна реформа, образователните технологии и поведението на образователните структури придобиват особена стойност. Образователните технологии предлагат разширяване на интелектуалните възможности въз основа на овладяване на информацията и превръщането й в знание. Съвременната дидактика се обогатява с мощни учебни форми, методи и средства, които не отменят съществуващите, а само утвърждават тяхното приложение в променената образователно-възпитателна среда, създадена от новите технологии. Идеята за иновационно учене е не само частен проблем на образованието, но и преди всичко нова социална задача. Дейността на учителя се трансформира в организиране, подпомагане, субектна подкрепа и развитие на ученика като ценност и резултат на образователния процес. Учителят изпълнява нова роля – на фасилитатор, организиращ и контролиращ стратегиите и техниките за учене: екипно обучение, използване на интерактивни методи, свързани с повишаване на компетентността и личностното израстване.
-
Лазаринка Михайлова, Средно училище „Св. Климент Охридски”, с. Камен, общ. Стражица
lazarina1963@abv.bg
рецензент: ас. Бистра Стоименова