Ученето е търсене на знания. То започва с проблем, около който учениците активно се опитват да строят значение. За тази цел е необходимо разбиране както на цялото, така и на частите, а също и на отношението им към контекста. Стремежът е фактите да се обхванат в концепция. Целта е да се достигне до собствено разбиране, а не до запомняне на правилните отговори. Знанието се получава чрез индивидуално участие и контакт със съдържанието (информацията), а не чрез имитации или повторения, както е в традиционните дидактически памет-оформени модели. Курикулумът трябва да е организиран спираловидно, така че ученикът да надгражда новото над старото си знание. Отхвърля се стандартизирането на учебния план и методите на преподаване. Вместо това се прилага гъвкав подход, адаптиран към ученика. Учителят се съсредоточава върху връзката между фактите и създаването на ново разбиране. Той не е само източник на знания, а е ръководител, стимулатор и съизследовател. Помага за формулирането от учениците на свои собствени идеи, мнения и изводи. При този подход почти няма „правилни отговори” и единствени интерпретации. Учебните дейности се характеризират с активно ангажиране, изследователска работа, решения на проблеми и сътрудничество с другите. Учениците се поощряват да анализират, интерпретират и предсказват информацията. Задават се основно открити въпроси и се води диалог (беседа). Отхвърлят се количествената оценка и стандартното тестиране. Вместо това оценката става част от процеса на обучение, така че учениците да могат активно да се самооценяват. Стремежът е да се подпомага както индивидуалната, така и колективната работа. Търсят се гаранции, че всеки ученик ще е отговорен за собствените си действия.
Интерактивността
Защо интерактивността и толкова важна? Това е въпрос, който често се задава.
Участието в процеса на обучение трябва да бъде активно, а не пасивно. Ефективното учене се основава на споделения опит на учениците. Успешното обучение включва обратна връзка от фасилитатора и другите участници. Максимални резултати се получават, когато всеки ученик е способен да отразява учебната действителност, да прави заключения, да прилага знанията си в практиката (опитно учене). Използват се всички знания и умения на учениците. Поощрява се склонността към рисково поведение.
Активност и учене
Преподаването трябва да въвлича учениците в активно строителство на знанията. Предпоставка е постановката, че ученето изисква действие и действието изисква учене. „Активацията” трябва да се съсредоточи върху три типа познавателни процеси: визуален, слухов, кинестетичен. Много учебни методи активират само един тип. „Активацията” изисква да се преосмисля концепцията за обучението и то да се основава на всички типични за него видове активност: общуване, изследване, познание, практическо приложение.
Известни са изследвания, които доказват, че човекът усвоява различно количество информация за едно и също време: при слушане – 10%, при гледане – 20%, при слушане и гледане – 40–50%, при активно участие – 80–90%. При изложение на учителя степента на активност на ученика е 5%; при четене на текст – 10%, при аудио-визуални методи – 20%, при демонстрация – 30%, при дискусионни методи – 50%, при практически работи – 75%, при обучение на другите – 90%.
Кредо на интерактивността в обучението:
- Това, което слушам, го забравям напълно.
- Това, което слушам и наблюдавам, го помня донякъде.
- Това, което слушам, наблюдавам и относно което задавам въпроси или го обсъждам с някого другиго, аз започвам да го разбирам.
- Това, което слушам, наблюдавам, дискутирам и правя, ми позволява да придобивам знания и умения.
- Това, на което уча другите, ме прави майстор.
Принципи на организация на обучението в интерактивен режим
- Обучението трябва да се основава на опита и контекста, които правят ученика желаещ и способен да учи.
- Обучението трябва да е структурирано така, че да може да бъде лесно възприето от ученика (спираловидна организация).
- Обучението трябва да облекчава екстраполацията (приложение в съседни области, обобщение) и/или да запълва празнини.
- Обучението трябва да бъде ученик-центрирано.
- Обучението е акт, процес, опит, а не цел.
- Обучението е активно усилие. Преподаването трябва да активизира.
- Учениците трябва да са активни в своето собствено учене и да вземат активно участие в ученето на съучениците си.
- Учениците трябва да са включени в множество изследователски действия.
- Различните хора се учат по различен начин.
- Да се поощрява креативността. Възможност за избор и разнообразие от образци на взаимодействия.
- Създаване на привлекателна учебна среда за учениците.
- Баланс между лидерството на учителя и инициативата на ученика.
- Новото обучение трябва да се основава на съществуващата основа – знания и умения.
- Интерактивността изисква интердисциплинарен подход.
- Възможност за осигуряване на съдържателна и релевантна връзка.