В контекста на досега действащата учебна програма по български език задължителна подготовка в 9. клас идеите за самостоятелното учене изглеждат все по-необходими и желателни. В обучението по български език умението за самостоятелно учене може да се формира успешно, като се използва желанието на учителя ментор да развие положително отношение у учениците към ученето – търсене на нови решения, прилагане на вече наученото в нови ситуации, постоянство при овладяването на практически комуникативни умения, които да служат в устното и в писменото общуване. Чрез самостоятелното учене в училище може да се постигнат по-високи резултати и индивидуализация на постиженията, като за всеки ученик се отчете личностната му ориентация и възможности. При самостоятелното учене ученикът става активен участник в процеса на обучение. В контекста на проведения от автора педагогически експеримент можем да използваме термина „информално учене, плод на експеримента” (Божилова, 2011). В рамките на учебното време, през което в часовете се изучават официално-деловите текстове, учениците изпълняват проекта „Аз уча самостоятелно”. Акцентът е поставен върху възпитателния компонент – формиране на практически и поведенчески умения в делова среда. Убедена, че е важно да се усвоява езикът не заради самия език, а заради социолингвистичната компетентност на подрастващите и необходимостта от свързването на обучението по български език с гражданското образование, и с оглед на бъдещата социализация на учениците потърсих пътища за създаване на трайни умения у тях за писане, попълване, анализиране и тълкуване на делови текстове. Придобиването на тези знания и умения стои в основата на комуникативноречевия подход. Концепцията за иновативен подход към блока уроци върху официално-деловите текстове се гради върху следната структура:В статията е представен алгоритъм за насърчаване на самостоятелното учене в часовете по български език в 9. клас по темата „Официално-делови стил”. Описани са стъпките при реализирането на проект „Аз уча самостоятелно”. Направени са изводи от прилагането на технологията в учителската практика.
- Предлагане на цели, задачи и план на действие от учителя:
- преговор и актуализиране на теоретичните знания за официално-деловите текстове, изучавани от 5. до 8. клас, включително;
- създаване на работни групи, осъществяващи проекта „Аз уча самостоятелно”;
- посещения в институции – поща, банки, общинска администрация, полиция, училищна администрация, съд и прокуратура с цел събиране и анализиране на бланки и формуляри на типове текстове документи;
- собственоръчно попълване на документи, необходими за социалната реализация на подрастващите, с оглед на усвояването на стандартната клиширана форма и на речевите етикетни формули;
- оформяне на портфолио с натрупаната от работната група информация;
- подготовка на набор от документи за участие в интервю за работа.
- Осъществяване на самостоятелната учебната дейност с помощта на учителя.
- Регулиране на учебната дейност чрез самоконтрола на учениците и попълване на карта с информация за дейността на всеки от участниците в екипа по време.
- Осъществяване на интервю за работа с участниците от групите, в което под формата на симулативна игра те представят набор от официално-делови документи, необходими за започване на работа.
- Анализ на резултатите от учебната дейност чрез анкетни карти за оценката и самооценката на учениците на личния им принос в изпълнението на задачата.
- Оценяване на работата по предварително зададени от учителя критерии.
Основните компоненти при поставянето на проектната задача може да се представят чрез следните етапи. Подготвителен етап: какво вече знаем по темата; какво ново ще научим; как ще го научим; защо ще го учим. Работен етап: моделиране на работата на екипа; задачи за изследване на институционалното общуване; посещения в различни учреждения; представяне на новата информация; анализиране на информацията по вече познатите и преговорени модели. Оформяне на портфолио от екипа: показване на това, което учениците знаят за общуването с администрацията; споделяне на знанието и разбирането му; попълване на собствени текстове документи; представяне на откритото и наученото в симулативна игра. Затвърдяване на знания и умения: самоанализ и самооценка – какво научихме, как го научихме, защо го научихме, как ще ни послужи. Работата по проекта има своите положителни страни:
- Учещият става отговорен към това, доколко неговите учебни действия са ефективни по отношение на поставената цел, доколко е обмислил и подбрал най-подходящите действия.
- Учещият търси и намира сам информация по темата, като усъвършенства уменията си да събира, анализира, обобщава и използва, съобразно с поставените цели, специфична информация.
- Учещият става по-организиран и усвоява умения за работа в екип, съобразявайки се с другите и давайки своя принос към общия краен продукт.
- Учещият развива умения за рефлексия.
- Учещият проявява креативност при представяне на собствения труд.
В психологически аспект самостоятелното учене чрез този проект води до прилагане на знанията и уменията в практиката за решаване на различни нагледно-действени задачи. В конкретния случай това се свързва с уменията да се общува с институциите, да се разбира техният шаблонен и стандартен език, да се възприема в прякото значение смисълът на текста.