Съвременната училищна среда ни превръща в свидетели на динамични промени, засягащи по различен начин интереса на учениците към спецификата на литературата като словесно изкуство. Развиването на уменията за писане е безусловната предпоставка за качественото литературно обучение. Значими резултати може да се постигнат чрез търсене на подходящите за съвременния ученик методи, подходи и техники. Внимателно подбраните педагогически ситуации също са важни и именно към тях е насочен стремежът ни като учители. Особено важен за поставяне на акцент върху езиковия изказ е прогимназиалният етап, защото тогава се извършва осезаем преход от една в друга степен на обучение, при която настъпват значителни промени в условията, методите и подходите при преподаване.В статията се разглеждат значението и необходимостта от взаимодействие между езиковите дисциплини в българското училище и конкретно създаването и използването на междупредметни връзки при обучението по български език и литература и обучението по английски език в 5. клас като основа за развиване на умения за продуциране на писмен текст. Търсенията на автора са в полето на двупосочното влияние между процесите на обучение по роден и чужд език, съчетаването и използването на вече затвърдените знания и умения по двете учебни дисциплини в посока на развиване на продуктивните умения на учениците. Целта е да се създаде, апробира и да се докаже ефективността на иновативна педагогическа технология за развиване на уменията за текстоизграждане в 5. клас. Представени са изводи от проведената диагностика по време на констатиращия етап от педагогическото изследване.
Учениците от 5. клас са обучавани до края на началния училищен етап по досега действащите учебни програми, но от новата учебна 2016/2017 година те започват обучението си в прогимназиалния етап по нови учебни програми. В часовете по български език и литература те трябва да овладеят на качествено ново ниво умението за подробен преразказ, да изградят своята компетентност в жанровете трансформиращ преразказ и отговор на житейски въпрос. В часовете по английски език те трябва да се научат да съставят самостоятелен текст с обем до петдесет думи в различни тематични области, ползвайки опори. Тези умения изискват внимание и прецизност от страна на учителя, за да бъдат положени основите им по такъв начин, че да се гарантира тяхното постепенно и сигурно формиране.
Въпросът за взаимодействието между обучението по роден и чужд език не е нов. Възникнал още през 80-те години на миналия век, той е една естествена тенденция в процеса на обучение. Обединяването на познанията по различни учебни дисциплини е необходимо не като самоцел в работата на учителя, а като активен процес в съзнанието на ученика чрез осмислянето на вече овладените знания и умения и тяхното приложение в нова светлина, в която да се осъзнае необходимостта и ползата от натрупването на информация при взаимодействие и интегриране на знанията от различни учебни дисциплини. Основната идея е погледът върху превода като дейност в обучението, която създава условия за усвояване на функционални езикови умения.
Преводът като стратегия за работа в часовете по БЕЛ и АЕ изгражда естествена учебна среда на усвояване на родния и чуждия език, в едно постоянно взаимодействие в процеса на езиковата употреба, чрез създаване на смислови връзки преди всичко на лексикално и граматично ниво. Работата върху изграждане на текстове чрез използване на превод стимулира мисловния процес, създава условия за обогатяване на речниковия запас и изостря езиковата чувствителност в областта и на двата езика – роден и чужд. Оттук следва и възможността преводаческите техники и задачи да се използват в класната стая за стимулиране на езиковата употреба за изпълнение на писмени задачи от учениците. Чрез превода може да се развива прецизност и гъвкавост в езиковия изказ на учениците независимо от тяхната възраст.
В научната литература преводът е разглеждан като средство за пренасяне и верифициране на личния житейски опит в чуждоезикова среда (Auerbach,1993). Когато ученикът превежда, той неминуемо надгражда и преструктурира смислово и граматически информацията, усвоена в родния език, и едновременно с това пренася смисъла й на чуждия език. Това стимулира позитивното съотнасяне на неговия езиков опит в двете култури. Този процес е особено действен, защото в моята педагогическа практика се налага да търся начини за преодоляване на изкуствената граница между двете учебни дисциплини.
От друга страна, естествено е да свързваме взаимодействието между езиковите дисциплини с една вече утвърдена насока за европейската политика в областта на езиците – езиковото многообразие. Прилагана към обществото като цяло или към отделния индивид, необходимостта от многоезичието е доказана посока за развитие в бъдещето. Многоезичието е естествена тенденция, която трябва да се насърчава в дейностите в училище. Целта не е езикът сам по себе си, а изграждането на комуникативна компетентност, за която принос имат всички езикови знания и опит и в която езиците се взаимосвързват и взаимодействат (CEFR, 2001).