В статията се разглеждат значението и необходимостта от взаимодействие между езиковите дисциплини в българското училище и конкретно създаването и използването на междупредметни връзки при обучението по български език и литература и обучението по английски език в 5. клас като основа за развиване на умения за продуциране на писмен текст. Търсенията на автора са в полето на двупосочното влияние между процесите на обучение по роден и чужд език, съчетаването и използването на вече затвърдените знания и умения по двете учебни дисциплини в посока на развиване на продуктивните умения на учениците. Целта е да се създаде, апробира и да се докаже ефективността на иновативна педагогическа технология за развиване на уменията за текстоизграждане в 5. клас. Представени са изводи от проведената диагностика по време на констатиращия етап от педагогическото изследване.
[dropcap]С[/dropcap]ъвременната училищна среда ни превръща в свидетели на динамични промени, засягащи по различен начин интереса на учениците към спецификата на литературата като словесно изкуство. Развиването на уменията за писане е безусловната предпоставка за качественото литературно обучение. Значими резултати може да се постигнат чрез търсене на подходящите за съвременния ученик методи, подходи и техники. Внимателно подбраните педагогически ситуации също са важни и именно към тях е насочен стремежът ни като учители. Особено важен за поставяне на акцент върху езиковия изказ е прогимназиалният етап, защото тогава се извършва осезаем преход от една в друга степен на обучение, при която настъпват значителни промени в условията, методите и подходите при преподаване.
Учениците от 5. клас са обучавани до края на началния училищен етап по досега действащите учебни програми, но от новата учебна 2016/2017 година те започват обучението си в прогимназиалния етап по нови учебни програми. В часовете по български език и литература те трябва да овладеят на качествено ново ниво умението за подробен преразказ, да изградят своята компетентност в жанровете трансформиращ преразказ и отговор на житейски въпрос. В часовете по английски език те трябва да се научат да съставят самостоятелен текст с обем до петдесет думи в различни тематични области, ползвайки опори. Тези умения изискват внимание и прецизност от страна на учителя, за да бъдат положени основите им по такъв начин, че да се гарантира тяхното постепенно и сигурно формиране.
Въпросът за взаимодействието между обучението по роден и чужд език не е нов. Възникнал още през 80-те години на миналия век, той е една естествена тенденция в процеса на обучение. Обединяването на познанията по различни учебни дисциплини е необходимо не като самоцел в работата на учителя, а като активен процес в съзнанието на ученика чрез осмислянето на вече овладените знания и умения и тяхното приложение в нова светлина, в която да се осъзнае необходимостта и ползата от натрупването на информация при взаимодействие и интегриране на знанията от различни учебни дисциплини. Основната идея е погледът върху превода като дейност в обучението, която създава условия за усвояване на функционални езикови умения.
Преводът като стратегия за работа в часовете по БЕЛ и АЕ изгражда естествена учебна среда на усвояване на родния и чуждия език, в едно постоянно взаимодействие в процеса на езиковата употреба, чрез създаване на смислови връзки преди всичко на лексикално и граматично ниво. Работата върху изграждане на текстове чрез използване на превод стимулира мисловния процес, създава условия за обогатяване на речниковия запас и изостря езиковата чувствителност в областта и на двата езика – роден и чужд. Оттук следва и възможността преводаческите техники и задачи да се използват в класната стая за стимулиране на езиковата употреба за изпълнение на писмени задачи от учениците. Чрез превода може да се развива прецизност и гъвкавост в езиковия изказ на учениците независимо от тяхната възраст.
В научната литература преводът е разглеждан като средство за пренасяне и верифициране на личния житейски опит в чуждоезикова среда (Auerbach,1993). Когато ученикът превежда, той неминуемо надгражда и преструктурира смислово и граматически информацията, усвоена в родния език, и едновременно с това пренася смисъла й на чуждия език. Това стимулира позитивното съотнасяне на неговия езиков опит в двете култури. Този процес е особено действен, защото в моята педагогическа практика се налага да търся начини за преодоляване на изкуствената граница между двете учебни дисциплини.
От друга страна, естествено е да свързваме взаимодействието между езиковите дисциплини с една вече утвърдена насока за европейската политика в областта на езиците – езиковото многообразие. Прилагана към обществото като цяло или към отделния индивид, необходимостта от многоезичието е доказана посока за развитие в бъдещето. Многоезичието е естествена тенденция, която трябва да се насърчава в дейностите в училище. Целта не е езикът сам по себе си, а изграждането на комуникативна компетентност, за която принос имат всички езикови знания и опит и в която езиците се взаимосвързват и взаимодействат (CEFR, 2001).