i-Продължаващо образование

Взаимодействие между обучението по БЕЛ и АЕ в 5. клас за развиване на уменията за текстоизграждане

0
Методически аспекти

Търсейки път за разрешаване на възникващите проблеми, водена от желанието за промяна на негативните тенденции в речевото поведение на учениците, се опитах да изградя педагогическа технология, която да предложи един възможен начин за развитие на продуктивните умения на петокласниците в областта на жанра подробен преразказ, чрез съчетаването и взаимното допълване на знанията и уменията по БЕЛ и АЕ като първи чужд език в 5. клас.
Целта на педагогическото изследване е да се създаде ефективна и действаща технология за развиване на уменията за преразказ чрез взаимодействие между обучението по БЕЛ и АЕ в рамките на новите учебни програми и да се провери нейната ефективност в педагогическата практика.
Работата по проверката на ефективността е осъществена в часовете по БЕЛ и АЕ през учебната 2016/2017 година в 5А и 5Б клас на 78 СУ „Христо Смирненски“ – Банкя. Контролната група (5Б клас) е представена от 17 ученици, експерименталната (5А клас) – от 25 ученици. Випускът се обучава по учебен план с избираеми учебни часове по математика и информационни технологии.
След проверката на входното ниво на уменията на учениците за преразказ се установява, че двете групи имат близки резултати, и може да се направят следните обобщения:
1. Съдържанието на преразказвания художествен текст се предава в пълнота, без пропуски в детайлите, от твърде малко ученици.
2. Уменията за косвено предаване на пряката реч в текста и спазването на пунктуационните изисквания при преработването й, както и на изискванията за глаголното време при преразказ не са развити и са с близки стойности в двете групи.
3. Лексикалното съдържание на ученическите текстове не се отличава с особено разнообразие. Налице са повторения или значителен брой лексикални неточности.
4. Незадоволителни са резултатите при критерия за граматическа коректност.
5. Правописните и пунктуационните грешки в текстовете не са рядкост и в контролната, и в експерименталната група.
7. Графичното оформление на текста е с по-добри показатели в експерименталната група. Усетът за началото на нов епизод при преразказ и неговото отделяне като нов абзац все още не е развит у учениците и в двете групи.
8. Не е съществена разликата при пълнотата на съдържанието на преразказания текст, преработването на пряката реч, лексикалната употреба, пунктуацията и правописа на думите.
Двете групи са хомогенни по отношение на степента на изпълнение на критериите за преразказ, което е един добър старт за началото на обучаващия етап в експерименталната група.
Като краен извод може да се посочи, че учениците имат задоволителни умения за преразказ на художествен текст и значителни теоретични познания по отношение на изискванията за преразказване, но в практическото изпълнение на задачи за изграждане на преразказ петокласниците допускат неточности по всички критерии.

    1. Димитрова-Гюзелева, С. (2012). Многоезичие и усвояване на генерични умения за изучаване на чужд език. София: НБУ.
    2. Закон за предучилищното и училищното образование (2016). София: МОН.
    3. Стойчева, М. (2006). Европейска езикова политика. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски”.
    4. Учебни програми за V клас: http://www.mon.bg/?h=downloadFile&fileId=8643
    5. Шопов, Т. (2013). Педагогика на езика. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
    6. Шопов, Т. (2012). И даде човекът имена. Увод в педагогическата психолингвистика. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
    7. Шопов, T. (2009). Анализът на междуезиковото разбиране и учебният метод Еуро Ком. Български език и литература, 4.
    8. Auerbach, E. Re-examining „English only“ in the ESL Classroom. In: TESOL Quarterly 1993, 27/1: 9–32.
    9. Beacco, J.-C. (2003). Michael Byram, Guide fot the Development of Language Education Policies in Europe. From Linguistic Diversity to Plurilingual Education. Executive version. Council of Europe.
    10. Common European Framework of Reference: Learning, teaching, assessment. Council of Europe, Cambridge University Press, 2001.
    11. Hymes, D. (1972). Models of the interaction of language and social life. New York: Directions in sociolinguistics.
  • Юлиана Пранджева, 78 СУ „Христо Смирненски”, Банкя
    juliana_npr@abv.bg
    рецензент: проф. д-р Росица Пенкова
1 2 3

Още от рубриката

Comments are closed.