Приложение на съвременните информационни технологии в обучението по география и икономика в 10. клас

Междупредметните връзки и тяхното значение за целите на географското образование

Единството на системно-структурния и на интегралния подход в съдържанието и организацията на образователно-възпитателния процес като една от принципните постановки при изграждане на системата на учебно-възпитателната работа в 9.–10. клас намира израз освен в отделни самостоятелни курсове в засилване на вътрешнопредметните връзки и взаимодействия, в междупредметните (интердисциплинарни) връзки и взаимодействия, в определянето и реализирането на т.нар. междудисциплинни възлови проблеми (тематични интегрални възли). Теоретико-методологическите основания за по-широко, по-разгърнато осъществяване на междупредметни връзки и взаимодействия на географията като учебен предмет са много и от най-различен характер. Те се обуславят преди всичко от общата стратегическа цел на образованието и от общия обект на човешкото познание; от големия интеграционен потенциал на географията като комплексна природна и обществена наука със закономерно развиващи се устойчиви тенденции на диференциация и интеграция на научното познание; от лавинообразното увеличаване на научната информация и необходимостта от преодоляване на някои недостатъци на предметната система на обучение, които създават трудности (например морално остарялата картна и техническа база) и намаляват резултатите на обучението.
В процеса на обучението по география в 10. клас може да се осъществят връзки и взаимодействия с всички научни направления – природно-математическо, гражданско образование, чуждоезиково образование, но възможностите за това взаимодействие не са еднакви.
В курса „География и икономика на България” за 10. клас, респективно раздел „Население и селища на България”, взаимодействие с обучението по история може да се осъществи по основни проблеми от учебното съдържание като възникване и развитие на българската държава, население на България, исторически събития, възлови за историята и съвременното развитие на страната.
Много близка е връзката на обучението по география с обучението по математика. Тя се реализира в няколко направления, като се използват:

• класически знания и умения за аритметичните действия при решаване на задачи с географско съдържание – изчисляване на средни температури, темп на нарастване на населението, при работа с градусна мрежа и др.;
• знания и чертожни умения по геометрия при анализ и чертане на графични и картографски изображения – хидро- и климатограми, картосхеми, диаграми;
• знания и умения за представяне на функции – таблично, графично(координатна система), аналитично, при чертане на графичните изображения, специфични за обучението по география – хидрограми, диаграми, полово-възрастови пирамиди.

Днес в направление културно-образователна област важно място до математиката заемат информатиката и информационните технологии в обучението. Ето защо естествено те присъстват в горния курс на българското училище като самостоятелен предмет от задължителната подготовка, изучаващ се в 9. и 10. клас. Акцентът в обучението по предмета е поставен върху придобиване на умения за работа с най-често използваните във всекидневието и малкия бизнес приложни продукти от областта на информационните технологии. Това разкрива големи възможности за използването им за целите на обучението по география. Възможностите на ИИТ за междупредметни връзки с географията също са големи. Те идват от донякъде покриващите се цели на обучението по двата предмета. Цели на обучението в 9. клас по информационни технологии са учениците: да осмислят предназначението и приложението на компютрите и ИТ за решаване на практически задачи, свързани с информационни дейности; да преодолеят евентуалните психологически бариери и да придобият увереност при работата си с компютри и информационни технологии; да познават предназначението и функциите на избраните за изучаване програмни продукти и възможностите да бъдат използвани при решаване на задачи от други предметни области; да усвоят основните дейности, които може да се извършват в операционната среда, както и с помощта на текстообработващите системи, графични редактори и табличен процесор. Очаквани резултати са ученикът: да знае предназначението на табличния процесор; да може да работи с конкретна електронна таблица, като създава, редактира и форматира таблици и диаграми; да проектира таблици, съдържащи данни от различни типове; да използва формули и функции; да сортира таблични данни; да създава графики и диаграми.
Както е видно, възможностите за използване на електронната таблица по извършване на аритметични операции, изчисляване на формули, графично представяне на въведена информация разкриват връзките й и с икономическата география. По-задълбочено запознаване с учебната програма по ИТ разкрива връзката и между ядро „Интегриране на дейности в ИТ” и географията с възможностите за познаване на основни типове диаграми, използване на вградените възможности на табличния процесор за създаване на диаграми от различен тип, пренос на таблични данни от едно приложение в друго. Знанията, които учениците придобиват чрез курса в 9. клас, се задълбочават при следващия етап – 10. клас, където една от целите на обучението е учениците да познават предназначението и функциите на избраните за изучаване програмни продукти и приложението им при решаване на задачи от други предметни области. Други възможности за връзка се разкриват от усвояването на основните дейности, които може да се извършват с помощта на програми за работа с бази от данни и презентация, разработване на самостоятелен или групов проект.
Съвременното развитие на теорията на обучението и възпитанието е тясно свързано с приложението на информационните и комуникационните технологии. Между тях и педагогиката се осъществяват дисциплинарни връзки, които е необходимо да бъдат обект на наблюдение и анализ от ангажираните в сферата преподаватели, така че тяхната работа да спомогне за усъвършенстване на механизма на управление, за създаване на стройна система, способна да изпълнява поставените цели и задачи по оптимален път.