Езикови политики в Европейския съюз – многоезичие и мултикултурализъм и мястото им в обучението по чужди езици в българското средно училище

Всички тези аспекти на образованието – езикови, граждански и дигитални, намират своето място не само на ниво европейски политики на Европейския съюз, но и в националните стратегии и програми за развитие, в частност – в нормативните документи на Министерството на образованието и науката на Република България.
С формирането на обща европейска политика по отношение на всички сфери на живота – социална, икономическа и политическа, се появява необходимост не просто от изучаване на културите и езиците на съседните ни страни, тези, с които поддържаме най-близки отношения, а и на културите и езиците на онези страни, с които си партнираме в общоикономическата и геополитическата структура, обхващаща целия Европейски съюз. Това, което обучението по чужд език може да предложи чрез метода за преподаване на съдържание, отделно от езиковите компетентности, е запознаване и с други култури и езици, намиращи се в обхвата – и не само – на Европейския съюз, с което да спомогне за изграждането на усещане за общоевропейска идентичност.
Запознаването с общоевропейските ценности е предмет за разглеждане в часовете по гражданско образование, но предвид препоръките на Съвета на Европа, може да се случи и в рамките на чуждоезиковото обучение, а методът CLIL (Marsh, 1994) предоставя чудесна възможност за това.
Изграждането на личност, отговорна, компетентна, уважаваща институциите и хората, е приоритет в съвременното образование не само на национално, но и на европейско ниво. За изграждането на такава личност също би могло да се работи в часовете по чуждоезиково обучение, защото е ясно, че чрез чуждия език обучаемият възприема културата, чийто език изучава, но и както вече споменахме – и тематичното съдържание, включено в учебните планове и програми.

Междукултурно образование и междукултурно гражданство, мултикултурализъм

Когато говорим за Европейския съюз като за обединяваща реалия, геополитическа формация от множество държави, всяка от които има отделни културни особености, национални ценности и законодателство, приемаме, че отделният гражданин на страна от Европейския съюз е и гражданин на Европейския съюз, а образователните системи на всяка държава членка са длъжни да подготвят добре своите ученици, така че да бъдат и добри граждани. Това се случва в часовете по гражданско образование, но подготовката за гражданство се извършва в контекста на интердисциплинарност и чрез останалите предмети в учебния план, в които темите за гражданско образование имат своето място. В рамките на по-широкото понятие – реално културно гражданство, което е сравнително нова теория за взаимодействие на възгледи за езиково обучение и гражданско образование (Byram, 2011; Цветкова, 2012).
Според Байръм гражданското образование има три основни цели:

• Социална и морална отговорност;
• Включване в общността;
• Политическа грамотност.

Трите цели, посочени от Байръм, откриваме в учебните програми по чуждоезиково обучение в частта за умения, които учениците се очаква да придобият в резултат от обучението. Включването в общността и политическата грамотност учебната програма посочва като цели за постигане чрез обучението по английски език като умение на учениците да възприемат съдържанието на писмени и устни текстове и съответно умение да изразяват и пресъздават информация по установените теми устно и писмено в различни жанрове – статии, писма, картички, поздравления, дискусия и монологична реч.
Съобразно с горепосочените документи на ниво европейски нормативни уредби и национални стратегии и регламенти за предучилищното и училищното образование, отразени в ЗПУО, ролята на учителя по чужд език се свежда до отговорността да предостави възможност на учениците да придобият съответните знания и компетентности на няколко нива:

• Езикови компетентности – четирите основни умения за слушане, четене, говорене и писане на чуждия език на съответното езиково равнище според учебния план;
• Социални и морални компетентности, които да се изградят чрез учебното съдържание по чуждия език;
• Граждански компетентности – включване в общността и политическа грамотност (на национално и европейско ниво);
• Дигитални компетентности – развиване на дигиталните компетентности чрез урочните дейности и чрез проектни дейности.

Може да се направи обобщение, че националните приоритети и програми в областта на изучаването на чужди езици и култури с цел постигане на по-високи нива на езикови и културни компетентности следват европейските политики и прилагат на практика съвременните тенденции в сферата на средното образование. Влезлият в сила през август 2016 година Закон за предучилищното и училищното образование е крачка в тази посока, а ролята на учителите в българското училище е да осигурят качествени образователни услуги, съобразени със съвременните методи и средства за обучение, така че да е възможно постигането на заложените в стратегическата рамка ЕСЕТ 2020 цели по отношение на езиковото обучение (СЕ, 2009), като от тях се очаква и интегриране на теми от цикъла за гражданско образование с цел изграждане на мултикултурни и граждански компетентности и осъзнаване на национална и европейска идентичност у подрастващите. Важно е да се отбележи, че такива теми са слабо застъпени в учебниците по чужд език, въпреки че присъстват в учебните програми като цел на обучението. Необходимо е създаването на съдържание, с което обучението по чужд език в средното училище да отговори на тези цели, като осигури не само обучение по езикови, но и по социални, културни и граждански компетентности.