Текстът заема централно място не само в обучението по български език и литература, а и в цялостното обучение. Развитието на езиковите умения е особено важна задача, тъй като езикът и мисленето са в тясна връзка и ако се подобри ефективността на обучението по БЕЛ, това ще спомогне за по-доброто развитие на уменията на учениците не само за усвояване на видовете текст, но и за учене.Незадоволителното ниво на функционалната грамотност на съвременните български ученици изправя учителя пред предизвикателството да търси и намира нови подходи, да разработва и апробира нови технологии, които да провокират интереса на учениците, да ги мотивират за активно участие в учебната дейност и по-висока успеваемост. Целта на проведеното от автора изследване е да се предложат по-добри стратегии за ефективно възприемане и създаване на текстове в средното образование. В статията е представена концептуалната рамка на конструираната иновативна технология за усвояване на типовете текст в обучението по БЕЛ в 5. клас – основните идеи, целите и задачите на педагогическия експеримент.
Известно е, че нивото на функционалната грамотност на българските ученици не е високо. Това е проблем, който изисква търсене и намиране на нови подходи, на нови технологии и тяхното апробиране. Контекстът на обучението в средното образование с навлизането на интернет и социалните мрежи коренно се промени и смяната на начина, по който се чете, слуша и предава информация при съвременното дигитално поколение ученици, поставя учебния процес пред съществени предизвикателства. Личното наблюдение и съзерцание при усвояването на знания отстъпва на необходимостта и на стремежа да се обработи огромно количество информация, а тя често е изключително противоречива и нееднородна. Промененият контекст е и причината, която води често учениците до отказ да придобият по-задълбочени знания по теми, които са по-трудни и абстрактни, или пък изискват запаметяване на фактология.
В съвременните постмодерни времена учителите се изправят пред все по-сериозни проблеми и изпитания в учебно-възпитателната работа, повечето от които са неочаквани и трябва да се решават в движение, и то бързо и ефикасно. Следователно е необходимо да се използват такива подходи, които да съчетават рационалното със спонтанното, докато нормативните документи налагат точно обратното.
Целта на проведеното от автора педагогическо изследване, представено в статията, е да се предложат по-добри стратегии за ефективно възприемане и създаване на текстове в средното образование. В основата на изследването е идеята, че за да се подобрят езиковите умения и да се повиши ефективността на учебния процес, учителят по БЕЛ трябва да се опира върху езиковия инстинкт на учениците и на техния предишен опит.
Понятието „иновация” е доста претенциозно и често не се използва коректно, особено за дадени системи, неподлежащи на анализ, който да е в състояние да измери с прецизност всички фактори, които въздействат. Още повече че опитът показва как често новото знание и новите идеи са по същество стари, до които или не сме имали достъп, или са били забравени, или пренебрегвани. Пример в тази посока е декодираната наскоро глинена плочка от Вавилон, с което учени доказаха, че тригонометрията не е създадена 120 години пр.н.е. от гръцкия астроном Хипарх, а от вавилонците повече от 1000 години по-рано. В този смисъл, трудно се намират точни критерии, които да дефинират дали една практика е иновативна или не. Но ако даден метод е въведен за пръв път в дадена област и не е традиционно познат и използван, то тогава за конкретната ситуация той би могло да бъде определен като иновативен.
Предлаганата иновативна технология за усвояване на типовете текст в обучението по БЕЛ в 5. клас се основава на разбирането, че в преподаването учителят, следвайки учебната програма, би могъл да повиши ефективността на своята дейност и на дейността на учениците, ако целенасочено използва наблюденията, изводите от различни области от човешкото познание. Освен това се базира на убеждението, че не бива да се пренебрегват и натрупаният опит и традиция, а също така не трябва сляпо да се подражава и да се прилагат методи, използвани в чужди образователни системи. Иновацията в технологията е в комбинаториката на подходите и в самата практика, която спомага за по-резултатна дейност и прави учебния материал по-достъпен. Освен това предлаганият подход спомага за максимално преодоляване на някои негативи в учебния процес – неразбиране, преписване, тревожност, маркиране на дейност…
Концептуалната рамка на технологията е неконвенционална, но конвенционалното мислене я потвърждава. Според настоящата концепция правилата следват практиката. Първо са създадени „Илиада”, „Одисея”, старогръцките трагедии, а после Аристотел създава своята „Поетика”. Разпознаването и усвояването на различните видове текст, владеенето на езиковите средства не са следствие на нормативните правила, а резултат от стремежа за по-пълноценна комуникация, затова и на първо място трябва да бъде развитието на комуникативните компетентности, защото те са в основата на развитието на езиковите. Тоест, ако един ученик осъзнава словесната задача, мислил е по нея, имал е желание да се справи, търсил е информация, то той ще намери начин да достигне до решение, да го представи, да го сподели. А за да бъде по-ясен за другите и когато усеща, че има празноти, ще бъде мотивиран да положи усилия и пак ще се справи. Според мен учениците трябва да бъдат насърчавани да записват това, което мислят за вярно и важно по даден проблем, а не в обучението водещи да са нормативните правила, които за тях са абстрактни, неясни и будят страха, че ако ги нарушат, текстът им губи стойност.
Концепцията се опира върху разбирането, че характерът на задачата предопределя вида текст, който ще създадат учениците, а не формалните определения. Ако учениците създават текст спрямо ситуация, която им е близка и разбираема, те създават текст, чиято съдържателно-смислова страна е адекватна на темата и е добра, но официалните езикови норми може да бъдат нарушени. Често, когато се опитвам да поправя някои формални грешки и правя чисто езикови забележки, учениците ги отнасят към целия текст и след поправката го връщат с влошено качество. Следователно, когато на преден план излизат формалните правила, те препятстват мисловния им процес при писане. Правилата, разбира се, са необходимост, създават ред, подпомагат, но до тях трябва да се достига естествено. Така например, когато учениците писаха текст на тема „Най-вълнуващият ден в училище”, сред всичките писмени работи имаше една, която чисто визуално, графически не отговаряше на очакванията ми за изпълнена задача. Но независимо от нарушените правописни, пунктуационни, графически норми текстът се оказа стойностен – кратко стихотворение, без заглавие, на места с нарушен ритъм, лексикални и синтактични слабости, но предаващо точно и емоционално атмосферата на изпращането на дванайсетокласниците. В оригиналния текст има и поправки, и задрасквания. Вижда се, че при текстоизграждането ученикът не се е съобразявал съзнателно с нормите, но пък, описвайки избрания момент, е постигнал ритъм и образ, чрез които е изразил и себе си. Най-важното е, че е изградил съдържание, което отговаря на темата. В този смисъл неговият текст е по-стойностен от други, които са написани според нормите и правилата, но в съдържателно отношение няма и дума, която да назовава емоция, макар че насоката е зададена чрез заглавието. Проблемът е, че при оценяването около 77% от оценката са по формални езикови критерии, а 23% представляват съдържателно-смисловия. Дори има прецеденти писмени работи, които не носят каквато и да е смислена информация, да получават оценка, по-висока от слаб. Наистина формалните белези лесно получават числово съответствие, но все пак дори математиката не се определя от всички като съвкупност от формули.
1 2