Технология за ефективно усвояване на типовете текст в обучението по БЕЛ в 5. клас

Основните идеи, база на концепцията за по-висока успеваемост:
1. Езикът е дълбоко вкоренен в нашия мозък и е част от това, което ни прави хора. Следователно в обучението трябва задължително да се съобразяваме с възможностите на нашите мозъци и да се опираме на правилата, по които работят умовете ни. (Е, двусменният режим на обучение пречи следобед да се осигури на учениците 26-минутна дрямка, която подобрява работата с 34%.) Някои правила на мозъка, с които се съобразявам в практиката си, са: първо – емоцията е от значение; второ – символното мислене е голям човешки талант; трето – мозъкът има нужда от почивка; четвърто – мултисензорното учене означава по-добро запомняне; пето – зрението ни превъзхожда всички други сетива.
2. Четенето е живот. То е и удоволствие, и интелектуален, и творчески процес. В съвременния контекст е необходимо да се отделя специално време за четене, и то като се следва някакъв интегрален подход. Без учениците да се научат да декодират прочетеното, е невъзможно да се конструира каквато и да е технология за усвояване на текст. Учениците трябва да се мотивират – без цели и мотиви читателският акт е невъзможен. Четенето трябва да води до разбиране, което е част от изключително сложни смислови, емоционални и фантазмени процеси. То е умение, което развива и се развива. Направиш ли четенето интересно и приятно занимание, то тогава всички други езикови умения се развиват значително по-лесно.
3. Разбирането, че един и същи текст може да функционира и като творчески (художествен), и като научен.
4. Тезата, че мисленето се проявява не само в езиковите текстове, а и в чисто визуалните образи. Според концепцията ми основната задача е ученикът да бъде обучен да преобръща образите в текстове и текстовете в образи.
5. Точните науки трябва да признаят, че техните истини не са единствени и че ние сме изтъкани едновременно от изкуство и наука. Човешкият ум не е просто биологичната материя на мозъка, човекът е нещо повече от биологично тяло, следователно и текстът е нещо повече от лист хартия и мастило. Текстът е информационна структура и определящ фактор за него не може да бъде шрифтът, а неговата семантика, неговата организация.
6. Предпочитанията на учениците са към повествованията, историите. Следователно обучението за усвояването на типове текст трябва да се опира върху историите, защото това е един от начините, по които фактите и идеите по-лесно се запомнят. От една страна са митовете и приказките (традиционната словесност), от друга са сравнително съвременните авторови повествования (приказки, разкази, новели, романи).
При съпоставянето на двата типа текст – традиционните и съвременните, се забелязва съществено различие. Митовете и приказките принадлежат към областта на разума. В тях отсъства психология, героите там са герои истории и може да бъдат интерпретирани като образи разкази. В съвременен план се откроява фактът, че обектът на изображение е не историята, а психологическото състояние на персонажите и акцентът в смисъла на историята е обвързан с вътрешния анализ на характерите. При тях действието е значимо спрямо характера на героя, неговата психология, т.е. действието е илюстрация на героя. Според концепцията задължително е в работата да се използват и двата вида текст, като се откроят различията в двата дискурса. Така учениците чрез литературата ще осмислят два важни житейски аспекта.
Целта на изследването се конкретизира спрямо учебната програма по български език и литература за 5. клас. То проверява дали чрез разработената и внедрена в педагогическата практика технология се постигат по-високи резултати във всички области на компетентност, а те косвено се постигат чрез усвояването на типовете текст – социокултурни, комуникативни, литературни и езикови. Изучаването на текста е не само обучение на учениците в словесност, но и обучение в стремеж към пълноценно знание. Още повече че характерни черти на човешкото поведение са любопитството и изследователското начало.
Тази цел се декомпозира в следните задачи:

• да се приучат учениците към удоволствие от четенето и към четене с разбиране;
• да се формират у тях техника и умения да възприемат, запаметят, интерпретират и коментират прочетеното;
• да се провокира стремежът им, когато срещат думи, факти, мисли, които им се струват неясни или странни, да ги осмислят и да си ги обяснят;
• да се развие у учениците умението да използват информацията в текста.

Концепцията и целта на изследването може да бъдат формулирани и по следния начин. Усвояването на типовете текст от учениците в 5. клас ще бъде по-ефективно, ако бъде подчинено на две постановки. Първо, да се приучват учениците да търсят и откриват самостоятелно, опирайки се на интуицията и опита си, темата и да достигат до смисъла на текстовете, които изучават; да се приучват да изграждат текстове, носещи информацията, която желаят или трябва да споделят. Второ, учителят да използва интердисциплинарни подходи, да не се опасява да бъде спонтанен и да се съобразява както с характеристиките на цялостния контекст, така и с особеностите на конкретна ситуация. Най-важното, което изисква технологията, е да не се губи целта – да се овладява словото като универсалното средство за артикулиране на неартикулираните, но съществуващи в индивида истини и чувства.