Изпълнението на учебната програма ще бъде правилно, точно и пълно в зависимост от стремежа и педагогическата компетентност на учителя. От качеството на работа на учителя зависят обемът и трайността на знанията, които учениците получават. Техният успех им зависи от това, доколко учителят обяснява ясно, разбрано, достъпно и интересно, как умее да проверява работата на учениците, как умее да организира самостоятелните им занятия, своевременно да забележи пропуските в знанията, за да им помогне и предотврати изоставането. Дори и да има недостатъци в учебните помагала и в държавните образователни стандарти, тези пропуски може да бъдат преодолени и отстранени с добрата педагогическа практика. Когато учителят има пропуски в своята педагогическа компетентност и не проявява необходимото старание, недостатъците не може да бъдат поправени. Посочените примери аргументират важността на професионалната компетентност на началния учител и завишените обществени очаквания към професията учител.
Именно върху социалното значение на компетентността на учителите акцентира и Н. Герджикова: „проявява се в социално очакваните постижения на индивида, които му съдействат чрез високо специализираните умения да допринася за благополучието на другите хора” (Герджикова, 2001: 37). По-нататък авторката посочва, че компетентността има различни измерения, които се проявяват в жизнения цикъл на човека динамично. На базата на съзряването човек разширява възможностите си да възприема и преработва външни сигнали. Тези разсъждения, съотнесени към придобиването на професионални компетентности от учителя, насочват вниманието към необходимостта от учене през целия живот с цел непрекъснато разширяване на компетентността. Затова и в случая професионалната компетентност би могла да се определи като сложна съвкупност от преработени, осмислени и изпробвани в собствената практика знания и умения. Те се проявяват в един слят вид, използват се синтетично и полуосъзнато от учителя, защото са част от вече автоматизирани професионално значими действия.
Според О. Анатолиевна (Анатольевна, 2011) професионалните компетентности на началния учител имат една фундаментална основа, но същевременно съдържат и компоненти, специфични за началната степен на образование. Те се свързват с мястото на началното обучение в цялостната система на непрекъснатото образование, със съобразяването с възрастовите особености на ученика в началните класове и с разбирането за значимостта на семейната среда за по-лесното интегриране на детето в училищната среда.
Анатолиевна въвежда и още едно важно понятие: педагогическата култура на учителя. Чрез него тя насочва вниманието към влиянието на социалната среда върху развитието на компетентността на началния учител. Готовността и умението да предава емоционалните си послания към учениците – чрез жестовете, мимиката и тялото си – са предпоставка за успешно социално взаимодействие. Същевременно уменията на учителите да дешифрират посланията на учениците към тях допринасят за пълноценността на личностния контакт в процесите на обучение и възпитание. На тази основа авторката определя два конструктивни елемента на педагогическата култура:
- перцептивният елемент отразява умението да се разбират емоционалното състояние и мотивите за поведението на детето, умението за съпреживяване;
- комуникативният елемент отразява откритостта за общуване и сътрудничество с учениците в учебния час и извън него.
Педагогическата култура е сложна съвкупност от умения, които се съотнасят и с организационната функция на началния учител. За целта към педагогическата култура Анатолиевна посочва още два елемента:
- конструктивният, който се отнася до уменията да се организира дейността на учениците и собствената дейност на учителя;
- иновационният, който отразява способността на учителя да търси новото и да го прилага в своята практика.
Специално място в педагогическата култура същата авторка отделя на рефлексивния елемент. Благодарение на него учителят осъзнава своята собствена деятелност, разбира силните и слабите страни на постигнатото от него, самоопределя се и преценява в каква степен е развил своите професионални знания и умения. Развивайки своята рефлексивност, началният учител е способен да проявява критичност към своите действия в обучението и възпитанието. Същевременно той развива потребност от самоусъвършенстване, от придобиване на нови знания и умения в сферата на дидактиката и методиката на отделните научни направления. В най-висока степен рефлексивността се проявява в прилагането на изследователски подход към собствената практика. Този подход се изразява в умението да се самонаблюдава, да анализира ефектите от своите действия, да преценя силата на въздействието върху учениците, да прави изводи и да проверява тяхната обективност.