Прилагането на различни форми на изкуство и спорт като неформални методи на обучение
По наши наблюдения прилагането на театралните дейности в класната стая в присъствието на ученици със специални образователни потребности постига изключително висок резултат. Регистрираме много положителни отзиви от учащите се по отношение на различните аспекти от интеграционния и включващ процес на учениците със специални потребности. Откриват се и взаимозависими практики, свързани с поставянето на учениците без нарушения в позицията на тези с увреждания, което коренно променя нагласите, мисленето и отношението им в последващ етап. Отчита се благотворителният ефект и на драма методите в случаите на подигравателно отношение и словесно насилие над ученици със специални образователни потребности. В тези ситуации агресорите пречупват поведението си през призмата на „смяна на ролите“ и откриват, поне частично, какво е да си на мястото на съученик с нарушение в съвременното училище. Констатираните резултати ни насърчават да продължим с активното прилагане на театъра като важно средство за неформално обучение в класната стая.
Спортът е отговорът на социалното интегриране на децата, които се различават от останалите в една или друга област. Игрите в уроците по физическо възпитание и в извънкласните форми развиват комуникативните способности, възпитават съзнание за принадлежност към определена обществена група, формират умения за работа в екип. Съревнованието между екипите от ученици присъства в цялостната организация на обучението и мотивира активното участие на всички. Заключителната оценка (сборен резултат от спечелените точки) ангажира всички ученици и повишава отговорността и стремежа им към високи постижения. В условията на екипната организация се разширява възможността за социално взаимодействие, което влияе върху реализирането на социалната интеграция на децата в обществото. Основният системообразуващ фактор на екипната организация е целта да се победи в състезанието по точки с другите екипи. Чрез точковата система педагогът оценява перманентното съревновение и целенасочва усилията и стремежа на учениците не за отделно състезание или двустранна игра, а за голям период от време. Създаващите се системни отношения между съотборниците укрепват от ден на ден, а не се разпадат след приключването на заниманията. Получава се интеграция на елементите на екипа и той се превръща в система. От особено значение за успеха на екипа е членовете му да изпитват удовлетворение от постигането на целта. Удовлетворението от победата сплотява екипа, както и поражението в някаква степен обединява членовете му. Определящо условие за формирането на сплотен спортен екип от група ученици е антагонизмът между отборите, който е гаранция, че ще се получи интеграция между членовете на екипа. Само след като учениците осъзнаят, че обединението и единството в действията на съотборниците ще доведе до победа в състезанието, те ще се чувстват екип.
Ефективността на екипната организация се предопределя от нейното значение за социализацията на участниците, от формирането на умения за екипна дейност, от възпитаването на личностни качества: толерантност, съпричастност, търпимост, уважение и зачитане на съекипника – неговата личност и позиция. Социалната функция на екипната организация на обучението се изразява в усвояване от децата на опит за пълна личностно- индивидуална изява в рамките на групата, а от там и в обществото (Николов & Гальов, 2009: 23).
Важно е да се отбележи, че спортните занимания са от изключително мотивиращо и тонизиращо значение за всички ученици. В класовете с интегрирани ученици със специални образователни потребности, в които сме прилагали този метод на работа, се наблюдават повишени нива на активност, комуникативност и сплотеност. В тези случаи физическите дейности са съобразени с нарушението, с което са учениците, като така се осигурява пълноценното участие в спортните занимания на всички от групата/класа.