Из опита на Р Кипър в неформалното обучение на ученици със СОП

Редица положителни резултати се констатират при прилагането на музиката и нейните проявления (пеене, свирене, солова дейност, групова дейност и др.) в класове, в които има ученици с нарушения. Установи се, че музикалните дейности намират успешно приложение дори и в случаите на слухови нарушения. Тогава учениците с нарушен слух използват остатъчния си слух, за да следват ритъма и вибрациите от инструментите и вокалите на останалите ученици. Пеенето, както е известно, е изключително благотворно и в случаите на плавностни нарушения на речта – заекване и запъване. При изпяването на дадена фраза плавностното нарушение отсъства. Това се отразява изключително благотворно върху заекващия или запъващия се ученик, както и върху останалите от класа, които се убеждават във възможностите на своя съученик, често подценяван в речеви комуникативни ситуации.
Поради редицата положителни ефекти от прилагането на музиката в различните й проявления в училищна среда тя присъства редовно сред методите за неформално обучение в Кипър. Важно е да се уточни, че в практиката си използваме и комбинации от посочените неформални методи, например драма или театър с музикални етюди и фотография. Тези комбинации от методи ентусиазират учениците и повишават неимоверно вътрешната им мотивация за участие и справяне с поставяните по време на дейността задачи.
За да бъдем максимално ефективни в обучението, както и да доближим до природата нашите ученици, създадохме екоклубове и летни екоакадемии, в които учениците от начален до гимназиален етап могат да се включат.
В екоклубовете се развива дейност по време на учебната година. В тях се набляга изключително на опознаване на природните явления на страната, както и на списването на местен бюлетин, известен в общността, в който учениците с текст и снимков материал разказват истории, свързани с екологичните предизвикателства пред флората и фауната на остров Кипър. Често те информират за спасяването на някой биологичен екземпляр от рискова ситуация, както и алармират местната общност за застрашаваща екологичното равновесие практика.
В летните екоакадемии се развива дейност в периода от приключването на учебната година до започването на следващата. В тях се работи по структуриран план, при който в екипна дейност учениците постигат желани резултати – например облагородяване на терен, почистване на местност, информиране на местното население за дадено екологично явление.
И двете форми на екологично образование, които успешно прилагаме вече пет години, бележат изключителен интерес от страна на учениците, както и от страна на техните родители. Този факт е окуражителен, предвид все по-често наблюдаваното пасивно отношение и поведение на семействата на учащите се. Приемаме за значителен успех ангажираността на родителите с дейностите на екообучението, което осъществяваме.
В групите, в които прилагаме описаните неформални методи на обучение, участват ученици без нарушения, интегрирани ученици с нарушения (предимно обучителни затруднения, лека умствена изостаналост и физически увреждания), техните учители и родители. За оценка на дейностите интервюираме всяка една от посочените групи участници. Учениците без нарушения са на възраст от 15 до 18 години, а тези с различни нарушения – от 13 до 21 години.
В заключение, личното ни участие в прилагането на неформални методи в обучението на учениците от Република Кипър със и без увреждания в продължение на пет последователни учебни години ни позволява да потвърдим отличните резултати, които се постигат в академично, социално и комуникативно отношение. Важно е да отбележим, че от дистанцията на времето най-ефикасно е прилагането на комбинация от неформални методи (поне два). Комбинирането на неформалните методи на обучение поставя учениците в много спокойна и предразполагаща атмосфера, в която ученето не е самоцел или академично съревнование със съучениците, а личностно израстване и постигане на лично удовлетворение от резултата.